Самоограничаване

Самоограничаването е самовъздействие върху собственото функциониране. Самовъздействие има при всяко удовлетворяване на собствени потребности и взаимодействие по свой избор. В условията на пандемия е необходимо самоограничаване в процеса на удовлетворяване на материалните и духовните потребности на млади и стари. Но не всякога и не всички се съобразяват с тази необходимост. Това умножава конфликтните ситуации в нашето общество.

Между избиратели кълни антагонизъм и обществото ни не му се противопоставя чрез своевременно самоотрицание на състоянията на агресивност. То става по-зависимо от външни въздействия и се засилва ролята на случайните взаимодействия. Това се проявява и сред представляващите ни в парламента.

Партийната система улеснява узаконяването на много правителствени решения. Това не способства за повишаване на нивото на качеството на законите. Партийното парламентарно мнозинство трудно самоограничава „предаността“ си към излъченото от него правителство.

Партиите самоограничават отговорността си за управлението на държавата при недостатъчно тяхно парламентарно мнозинство. Заинтересоваността от наличие на „предано“ на правителството мнозинство в парламента може да преодолее безпартийна парламентарна система. В нея всеки представляващ избирателите ще се ръководи от собствена преценка на внасяните за утвърждаване проектозакони или други решения. Не разчитайки на партийно становище, всеки депутат сам ще напряга ума си. Това ще повиши коефициента на полезно действие на депутатската функционалност.

В настоящия парламент често в разискванията участват едни и същи представители на парламентарните групи на партиите или коалициите. Времето за обсъждане на законите в Народното събрание не е кратко, а нямаме стабилно законодателство. Правят се много тенденциозни изказвания и малко внимание се отделя за повишаване на качеството на законопроектите. Самоограничаването на много от депутатите е за сметка на качеството. 

Самото ни Народно събрание се самоограничи през май 2009 г. със Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление да не решава за произвеждане на национални референдуми относно промени във формата на държавно устройство и на държавно управление. През 2016 г. то наруши тази своя забрана, но не се намери народен представител, който да обоснове необходимостта от такива референдуми и компетентността на Народното събрание да решава за тяхното произвеждане.