Надяваме се, че избираме да ни представляват най-подходящите за това хора. Но колко от нас следят дали наистина те достойно представляват нашия народ? При намаляващите, с усложняването на обществото, възможности за предварително уточняване на достижими цели на общественото ни планиране, избраните да ръководят реализацията на определените национални задачи трябва да са многократно преценявани и отсявани. За многократното отсяване на кандидатите за народни представители и осъществяване на процедурите по приемане на решения за смяна на представляващите ни и управляващите е изключително необходима самоорганизация на избирателите. А избирателската самоорганизация изисква политически субекти-избиратели.
Истинската демокрация предполага граждани-индивидуалности, въпреки и относително, до висока степен независими от обществената инерция. Нравствената мотивация на такива граждани е достатъчна за самостимулация на обществената им активност, без непременно анализиране на всички съпътстващи взимането на избирателски решения дреболии. Осъзнаваните обществени интереси и нагласите им към определени социални ценности детерминират политическата действеност и поведението им.
Процесът на разлизация на политическата активност може да поражда завист и да създава средища на безнравственост. Лесноосъществимите политически номинации водят до моралнополитически упадък. Лошото съблюдаване на политическите права и неправилното разпределение на политическите задължения води до моралнополитически конфликти и усилва разложителната социална инерция.
Високонравственият човек не се предава на социалната инерция и реализира политическата си същност в конкретни постъпки. Той противостои на инерционната склонност на тълпата и на ударите на съдбата. Старае се да способства за по-дълбоко вникване в съдържанието на обществената необходимост. Знае, че трябва и да отстоява, и, ако е на отговорна обществена длъжност, да самоограничава правата си.
За пълноценна защита на правата на гражданите е необходима висококултурна политическа самоорганизация. Нейната роля зависи от нивото на стартиране на изборните и предизборните процеси. Тя трябва да самоограничава ролята си в контрола над функционирането на органите на държавната власт и управление. А парламентът трябва да самоограничава властта си с приемане на решения за произвеждане на национални референдуми и по проблемите на държавната власт и формата на управление.
Гражданското общество, без масова политическа организираност на гражданите, функционира сред политически самотни и безправни граждани.
Гр. Вълчанов
Няма коментари:
Публикуване на коментар