Повече внимание заслужава въпросът за номинациите на кандидатите за избиране в органите на държавната власт. Трябва да стават по достъпен и лесен за желаещите начин. Кой ще уведомява обикновения избирател за най-подходящия НИК, на който да израти предложенията си? Кой и как ще гарантира, че всяко написано в интернет предложение за номинация ще бъде включено за подреждане в „кандидатските листи“? Контролът на стародавните предизборни събрания за издигане на кандидатури беше много по-надежден. Те могат и да номинират, и да подреждат. За пресяване на предложенията може събранията да избират делегати за делегатско събрание на целия избирателен район, което да подрежда неговата листа.
За участие в такава среща на делегатите може да не се плаща. Сега изборните разходи растат, за да противодействат партийците на снижаващото се участие на избирателите в гласуването. Партийните политици търсят спасение във всякакви твърдения с полезни за доказване, че причината за това е вън от партийната система, обясняния. Разходите приемат все по-ирационален характер.
Петко Тодоров
Няма коментари:
Публикуване на коментар