Становището на Фондация „Български адвокати за правата на човека“ по конституционно дело №8/2016 г. показва, че не всички български юристи са апологети на дузиноглавия цар – конституционен съд. В становището се напомнят забравящите се от мнозинството нашенци-прависти общи и фундаментални разпоредби на чл. 1, ал. (2) и ал. (3) от Конституцията на Република България, включая това, че „никоя държавна институция (в т. ч. Народното събрание и Великото народно събрание) не може да си присвоява осъществяването на народния суверенитет. Всяка друга разпоредба на Конституцията трябва да бъде четена и тъкувана в тази светлина“.
Напук на светлината обаче дузиноглавият цар предпочита да чете и тълкува на тъмно. Напълно в духа на демокрацията становището на Фондацията напомня и отдавна забравената от правистите, чиито изказвания българските медии излъчват и преповтарят, истина, че предвиденият в Глава IX на Конституцията ред за нейното изменение „не изключва това да стане по силата на решение, взето чрез референдум“.
Става ясно, че народните представители приемат решения, противоречащи на гласуваните от тях закони, защото не знаят в коя църква да се молят: на сменящите се директиви на партийните им централи, на индулгенцията на дузиноглавия цар „за запазване на статуквото“, или на делегиращите им правата си избиратели? Както биха казали шоумените: драги избиратели, спите ли?
П. Папийски
Няма коментари:
Публикуване на коментар