Ако народният суверенитет няма „примат при конституционните принципи“, той не е суверенитет. Не е обосновано твърдението на Висшия адвокатски съвет, че с приемането на примат на народния суверенитет „останалите начала и принципи ще бъдат игнорирани“. Народният суверенитет не застрашава гаранциите на „свободата, правата на личността, нейното достойнство и сигурност“, защото не касае отделни съдебни решения относно съдбата на отделна личност, а правото на човека на субектност относно обществените отношения. Защото без такава субектност той не е никаква личност.
Според Висшия адвокатски съвет, „народният суверенитет се ограничава чрез съществуващия правов ред, за да може държавата да е демократична и правова“. В решенията на Конституционния съд се приемало изискването конституционните принципи „да бъдат поставени и упражнявани балансирано...“ Съобразно това изискване за 26 години дебалансът в България се увеличи. Позитивният резултат се сведе до въведената в предаването на Слави Трифонов през тази пролет рубрика „За баланс“.
Наред с посочените неприемливи за демократично мислещите избиратели тези, в становището си по к.д. №8 от 2016 г., изпратено до Конституционния съд, Висшият адвокатски съвет излага и позитивни идеи. Най-важна за българската демократизация е мисълта, че по к.д. №8 „Конституционният съд би могъл да се произнесе по начин, който да промени казуистичното тълкуване в критикуваното често решение №3 от 2003 г.“
Но Конституционният съд се произнесе така, че отдалечи „хубавия ден“ за българската демократизация.
Григор Вълчанов
Няма коментари:
Публикуване на коментар