четвъртък, 21 март 2013 г.

Избирателска организация и парламентарно представителство

Балансът между държавната власт и индивидуалните права се постига с участие на избирателите на всички етапи на овластяването. Всеки избирател има право на мнение за това кой от неговите съграждани може да го представлява в който и да е, необходим за него, орган на властта.  Щом като политически организираната държава е обществен договор в действие, чрез който обществото и всеки гражданин взаимно се договарят да се ръководят от определени закони, всеки гражданин с избирателни права следва да открива най-достойния за олицетворяващ неговата позиция като страна по договора.

За Джон Адамс, „там, където няма ежегодни избори, има тирания“. Тогава, щом като изборите са веднъж на четири години, би трябвало всеки избирател да има право да посочи четирима свои кандидати, които биха могли да го представляват през четиригодишния период. Правото на четири предложения не трябва да е задължение, но когато всеки от избирателите предложи 0, 1, 2, 3 или 4 номинации, тогава по правилата на математическата логика и комбинаториката биха могли да се излъчват най-желаните и достойни кандидати за представители на хората от съответния избирателен район. Въпрос на допълнителни уточнения е колко номинирани трябва да остават в листата за тайно гласуване за окончателен за мандата избор на народен представител или съветник от даден избирателен район и как да се отсяват имената на номинираните, не проявяващи готовност да поемат полагащата се отговорност.

* * *

С оглед защитата на особените интереси на хората от различните райони, области и региони на страната, избраните народни представители може да се обединяват в различни парламентарни групи. Регионалните парламентарни групи, включващи народните представители от няколко административни области, е добре да бъдат умерен брой – не по-малко от три и не повече от седем, например на: Североизточна, Северозападна, Югозападна, Югоизточна и Средна България. Ако хората са харесали съществуващото неотдавна областно деление, може да бъдат и девет, но работата на НС ще се обременява повече.

При по-малко парламентарни групи, хората от днешните области, които ще се окажат „погранични“, следва сами да решават към коя регионална парламентарна група искат да се присъединят. В парламентарните групи биха могли да се обособяват както областни, така и общински подгрупи на народните представители от общините, включващи повече от 2-3 избирателни района. За разлика от партийната избирателна система, при гласуването на обсъждани по парламентарни групи решения подгрупите и отделните народни представители никога не следва да бъдат задължавани да гласуват точно като мнозинството от парламентарната им група.

* * *

При избора на министерски съвет е желателно всички териториални парламентарни групи да представят свои пълни или частични проектолисти за неговия състав. Всички предложения за министри следва да се разглеждат в комисиите по съответната политика на Народното събрание. Всяка комисия би могла да изрази мнение за приоритет на едно или друго предложение при избора на съответен министър. Това не пречи представилите други предложения да продължат да ги отстояват до гласуването.

Трябва да отчитаме, че отказът от екипния начин на формирането на изпълнителната власт ще бъде труден. Вероятно ще се наложи негово поетапно осъществяване. Ще се налагат компромиси при демократизирането на този процес. Но следва да се ръководим от признанието, че докато се прилага екипният начин на формиране на правителството по предложение на министър-председателя, демокрацията, в най-добрия случай, е ограничена. Сегашните процедури в това отношение са в интерес не на суверена и цялостното му представителство, а на премиера и управляващите партии. Те не позволяват да се постига и необходимата приемственост в работата на върховната администрация.

Няма коментари:

Публикуване на коментар