На протестите се чувстваме равни и без да сме равноправни. Равенството ни е в доброволното протестиране. Но ако изобщо сме субекти на обществените отношения, не сме равнопоставени.
Множества протестират против нежелани изменения на публичния и частен живот. Някои не желаят да участват в организирани митинги. Изстъпления на единици сред множеството ги настройват към предпазливост. Безредието ги плаши.
Очакванията от хоризонталните структури са преувеличени. За обществено-политическите организации те са съществено-необходими. В избирателските самоорганизации са напълно приложими.
Но прекаленото им фаворизиране води до пробойни в социума. За да са дееспособни местните организации, се стига и до налагане на локални феодали. Губят се безкористието и солидарността.
Отчуждението от държавата и управлението е факт. Шири се неподчинение на властта. Милиони се възмущават от безразличието на управляващите към съществуващото в страната безредие. Наболелите проблеми се умножават – разрешаването им се отлага. Много протестират, без да са последователни в изискванията към тези, срещу които са насочени протестите им.
Докога ще продължава така?
Дора Драгнева
Няма коментари:
Публикуване на коментар