Дами и господа български избиратели! Не във всички години на последния изтекъл век и не във всички профили на българското училище се е изучавала логика. Много добре помня, че в началото на 60-те години логиката бе изключена от учебния план. Може пък властващите от началото на XXI век в България прависти точно тогава да са били в горния курс на средното политехническо училище. Не знам дали това е оправдание, или за конституционните съдии е валидно изречението идващо от римско време: „Никому не е позволено да не познава закона“. Нали Конституцията е основен закон. А да познаваш Конституцията, сигурно означава да вникваш в логиката на нейното съдържание.
Забраната на правото на народа-суверен да осъществява своя суверенитет, налагана от малка част от народа, може да цели нашето превъзпитание. Веднъж и два пъти ли, след като попитат някой от нас за кого е гласувал, няма отговор. Може би затова конституционните съдии смятат, че това, което може да се прави по чл. 158 на Конституцията, не е лъжица за всяка уста.
Противоконституционносттта на предложенията за референдум относно промени в Конституцията е самотворчество на дузиноглавия ни цар-тиранин. Съдиите от конституционния съд с решението си способстват разделението на народа-суверен да продължи. Никъде в Конституцията не е казано, че народът няма право да прави каквото и да е.
Ако чл. 158 разпорежда това, което му приписва съдът-цар, значи разпоредбите на този член противоречат на чл. 1, ал. (3) от Конституцията. Противопоставя се 140-годишен ветеран ВНС на избиращия го народ-суверен. Всички сме убедени, че ВНС е анахронизъм, но партокрацията и пригласящите ѝ политолози и прависти са загрижени да му осигурят право на предсмъртна дума под форма на VIII ВНС. Резултатът от VIII ВНС може да е предсмъртна агония на чезнещото българско единство. Сигурен резултат е удължаване на безправието на народа-„суверен“.
Ако написаното в чл. 158 на Конституцията като антецедент имплицира като следовник: „Народът няма право да решава по изброените в този член на Конституцията точки“, то консеквентът (следовникът) е верен. Защото повече от четвърт век народът в действителност е лишен от това право. При верен следовник импликацията е винаги истинна. Но истинността на тази импликация прави конюнкцията на чл. 1, ал. (2) с текста на чл. 158, както и конюнкцията на чл. 1, ал. (3) с този текст, неистинни. Крайният извод е, че конституцията се оказва противоречива и не може да бъде съблюдавана. За какво ни е тогава дузиноглавият цар?!
Няма коментари:
Публикуване на коментар