Велика сянка за съвременниците на започналите да се самозапалват българи е Съединението през 1885 година.
Телевизионните предавания на 6 септември 2018 година, освен тържествената заря-проверка с реч на президента, откроиха и съобщение за демонстрация на противници на самообявилата се за политическа класа партокрация в града на Съединението. Може да се каже, че по-хубава от тази политическа новина не би могло да има.
Но защо тези носители на идеята за непартийна демокрация включват в основните си искания свикване на ново Велико народно събрание? Не вярват ли във валидността на член 1-ви от Конституцията? Надяват ли се тези защитници на демокрацията, че в настоящи избори за ВНС непартийната кауза ще спечели мнозинство народни представители? Вярват ли, че смяната на политическата система може да стане отгоре надолу? Защо не казват, коя е първата необходима промяна в действащата Конституция? Възможно е да искат напълно нова конституция. Тогава е необходимо продължително и масово обсъждане на проекта за тази конституция.
* * *
Може би липсата на добър проект за нова конституция поражда и у президента мисълта, че сме в състояние на безпътица. Дали липсата на изработена у нас необходима политика на държавата е основание да се говори за безпътното ни настояще? А кой може и кой трябва да дава идеи за такава политика? Конституцията не изключва президента от тази работа. Прави ли той необходимото за включване на колективния ум на нацията в нея? И той ли очаква ВНС да я свърши?
Кой да влезе в можещо да свърши тази работа ВНС? Тези, които най-много подкрепят президента, утвърдиха днешната Конституция. Кой ще ги направи способни за създаване на по-хубава? Сигурно е, че това не може да са избори за VIII-о ВНС.
Калин Диханов
Няма коментари:
Публикуване на коментар