Какво чакаме?

С този въпрос завършва четвъртата глава на есето си „Срещу изборите“ Давид ван Рейбрук. Авторът пита какво чакаме, та не се заемаме наново да въведем исторически много по-демократичната от изборите жребий-процедура при излъчването на представителството ни в публичната власт. При ограничаване само с избори, според него, сегашната политическа система не е вече за дълго време. В състоянието на сегашната система, счита Д. ван Рейбрук, се разкриват: растеж на въздържателството от гласуване; отстъпничество на партийните дейци и сполетяващо ги презрение; чудата обремененост на правителствата, липса на ползотворност у тях и безчувствеността им към наказателния вот на избирателите на края на техния мандат; бърз успех на популизма, на технокрацията и на антипарламентаризма; растящ брой на гражданите, стремящи се към повече участие и смяна на този стремеж с фрустрация. Извод: „Нашето време е броено.

Това е много просто: или политиката отваря всички големи порти, или пък те не ще закъснеят да бъдат продънени в гняв от гражданите, които, всеки скандирайки лозунги като: „Никаква таксация извън участие!“, ще превърнат в трошици мебелировката на демокрацията, ще откачат полилея на властта и ще го отнесат на улицата“ (David Van Reybrouck, "Contre les élections", Babel, p. 189).

В целокупния свят политическите партии са наредени сред най-корумпираните институции на планетата. В много страни от Европейския съюз те са номер едно в списъка на корупцията. По мнение на ван Рейбрук, тази ситуация е неудържима. Това било бомба със закъснител. Царуващото в момента спокойствие било затишие пред буря – огънят още не е запалил барута. „Това е спокойствието, което предшества дълъг период на силна нестабилност...“ (ibid., p. 190). Големият въпрос днес е въпросът за правото на изразяване. В действителност „това е борба за да излезем от политическото настойничество, за демократично участие. Ние трябва да деколонизираме демокрацията. Ние трябва да демократизираме демокрацията.

Още веднъж: какво чакаме?“ (ibidem).

Допълвам въпроса на Давид ван Рейбрук:

Какво чакаме, та сами не поемаме отговорността си и за изборите? Да заменим нямото гласуване с истински демократични избори! В процеса на организирането и произвеждането на изборите първо да предлагаме, взаимно да оценяваме предложенията си и самостоятелно да ги отстояваме, а после да гласуваме. Без реално всеобщо право на чуваема политическа артикулация няма демокрация.

С. Чатой