Изборът на
политическа позиция предполага знание
за обществената необходимост. Изборът
зависи от йерархизацията на ценностите.
Доколкото свободата е съвършена
спонтанност (Лайбниц), тя е невъзможна
нито за съвършените анархисти, нито за
подобни партийци.
Партиите се
сменят в управлението, за да е по-сигурно
опазването му от достъп на безпартийните
в него. Вече десетилетия разногласията между тях са
далеч от същността на политиката. В
съгласие партийците-народни представители
определят първо заплатите си и после
мислят от какви спорове ще печелят
повече гласове на избиратели. Заплатите
си не ги обосновават в предизборните
платформи. Устремени към по-многобройно
представителство, те не държат сметка
за отстраняването на по-кадърни съперници.
* * *
Понякога
управляващите отчитат изпълнението на
обещаното. Направените необещани
уволнения не ги отчитат. Информационната
политическа култура за нас все още е
далечно бъдеще.
Номинирането
по заслуги също не гарантира такава
култура. Но избирателските номинации
ще правят по-възможен контрола над
избраните, на които едни избиратели
знаят доброто, други – лошото. За
предложените от партиите се казва само
хубавото.
Информационните
процеси се развиват стихийно и мнозинството
избиратели често са неинформирани за
липсата или нивото на демократизация
в различните държавни органи. Липсва
рационално използване на информационния
потенциал на България. Много бъркотии
остават секретни и под предлога „квалифицирана информация“.
Стоян Съботинов
Няма коментари:
Публикуване на коментар