Липсата на иновативност в протестите е следствие на човешки взаимодействия при десетилетна манипулация. Манипулацията създава потребност да се поддържа отношение на власт и доминация, при което манипулираният не желае да оспорва асиметричните отношения с манипулаторите. Манипулираните се страхуват от собствения стремеж към освобождаване от манипулацията поради заплахата от неидентифицирани рискове. Повърхостно осмисляйки това състояние като предпочитание на сигурността вместо свободата, някои учени, според професор Д. Минев, услужливо приписват на манипулираните отговорност за някакъв "свободен избор", прехвърляйки върху тях отговорността на манипулатора. Така хората остават далеч от познанието на механизмите на собствената им зависимост.
Социалната манипулация внушава чувства на безалтернативност на политическото статукво. Те се утвърждават от неправителствени организации, чрез неформални мрежи, включая неформални мрежи на научни работници от областта на социалните науки. Разговорите за демокрацията стават все по-безсъдържателни. Човечеството е насочено към "тотален упадък на рационалността на обществата".
При наличната бъркотия у нас естествено е този упадък да се проявява по-силно. Протестиращите усетиха дефицита на морал, но за съжаление не почувстваха дефицита на знание. И не само нашите протестиращи. Изследвания на университети в Амстердам, Брюксел и др. са потвърдили, че индивидуалната интелигентност в западната цивилизация "устойчиво е намалявала" през последния век.
Ако тази тенденция е резултат на научно-техническия прогрес, водещ до отслабване на необходимостта от самостоятелност на мисленето в процеса на обезпечаването на материалното възпроизводство на човешкия живот, то тя следва да се компенсира с по-интензивно и иновативно участие на хората в обществено-политическия живот. Но днешната българска обществена действителност не предлага никакви възможности за това на хората, дистанциращи се от междупартийната борба за власт.
Няма го превърналият се в сателитна организация Отечествен фронт. Но колкото и лош като организация да бе станал, той не бе по-лош от сегашното нищо. Защото, макар и не често, тогава се намираха смели избиратели, които от време на време принуждаваха БКП да си оттегля едни или други кандидати за съветници. Сега и това не може да става по нормален начин, без уличен рев.
Кризата на българското общество през втората половина на XX век започна през 70-те години. След кратко и повърхностно въодушевление, свързано с честването на 1300 годишнината на българската балканска държава в началото на 80-те години, социално-политическата криза се разрази с по-голяма сила. Опитът за идейно овладяване на цялото българско население от ЕНОПО-ОФ се провали. Мнозинството от хората все повече се дистанцираше от политическата дейност.
"Определено обаче в резултат на съществуването и дейността на ОФ през всичките години на социализма българските граждани като цяло са активни, с будно съзнание, с натрупан социален и политически опит..." ("Големият исторически разказ" и разпокъсаната българска памет днес, сп. "Ново време", 2013, бр. 1, стр. 90). Това твърди Наталия Христова. Пресилено - и за активността, и за будното съзнание, и за натрупания опит. Но на някакво ниво съществуваха. Сега у мнозинството избиратели не се проявява нито едното, нито другото, нито третото.
Оцеляването на ОФ под името "Отечествен съюз" се свързва с факта, че е част от "лявоцентристки коалиционен политически проект". Това далеч не съответства на исторически значителните възможности за народно единство, които имаше. Вина за тяхното неизползване има БКП-БСП. Тя предпочете да запази влиянието си сред половината от населението, вместо да се влее в обединена политическа организация на българските избиратели.
Партиите пречат както на обединението, така и на политическата индивидуализация на хората. Необходими са както базисни гаранции на съществуването, така и гаранции за възможността на практическото упражняване на всички човешки права. Когато има партийна избирателна система, правото на безпартийния да избира е сведено до ръчно право да отбира бюлетина, за да гласува, а правото му да бъде избиран практически е анулирано.
А тези права стават все по-важни. Все още и във времето на "течната модерност" на Бауман, на световното рисково общество по У. Бек, парламентът е териториално-представителна институция. Правата на всеки гражданин в процеса на нейното формиране трябва да компенсират невъзможността на пряката демокрация в съвременната цивилизация. В условията на екзистенциална заплаха възниква реална принуда към сътрудничество и нови форми на признание. Номинирането на кандидатите за избиране в органите на държавната власт трябва да е колкото надежда, толкова и признание за тяхна действителна роля в реализацията на сътрудничеството между хората.
Все по-трудно е и често става невъзможно да бъдат идентифицирани виновниците за увеличаването на кризите и умножаването на световните рискове. Субектите на властта може да остават невидими. Достига се до тезата, че обществената действителност става непрозрачна. Според Д. Инерарити, понятието "глобализация" означава, че комплексното разделение на труда в глобалния свят води до генерализирана безотговорност. Трудността в индивидуализирането на отговорността се умножава с партийната безотговорност.
Поставя се въпросът за образа на обществото, ако се опитваме да разберем обществените отношения като обмяна на внимание. Тогава при сегашната държавна уредба, наред с всички положителни страни, ще бъде по-лесно за нахалните да стават център на внимание. А протестиращите по-често ще бъдат лишавани от внимание, защото протестът, като нещо показващо се, става подозрителен. Лишавайки се от погледа на другите, той губи своята реалност.
Крайният извод е, че без избирателска самоорганизация обикновените граждани не може да постигнат необходимото внимание, необходимата чуваемост на техния глас.
Няма коментари:
Публикуване на коментар