Ценностите се използват както за развитие, така и за манипулиране на обществената психика. Напоследък второто е особено характерно за отношението към държавните институции.
Колкото повече Конституционният съд решава персонални въпроси, толкова повече намалява многообразието на демократичния процес. Колкото по-големи права се дават на журналистите, толкова повече някои от тях потъпкват правото за изразяване на мнение на гражданите. Колкото повече се рекламира идеята за гражданско общество, толкова по-трудно става изразяването на гражданското мнение чрез медиите.
За свобода ни липсва действителност на правата. Липсва ни правото на чуваемо изразяване на мнение относно развитието на обществената ни система.
Доколкото съществува плурализъм, той е в пределите на съвкупния партиен персонал. При всичките крамоли сред този персонал, той все повече се разкрива като антагонист на мнозинството граждани. Идеи за начина на разрешаване на това характеризиращо се с все по-голям антагонизъм противоречие липсват.
С развитието на протестите през втората половина на 2013-а година се стесняваше диапазонът на техните лозунги. От призивите за търсене на отговорност от ръководителите на парламентарните партии акцентът постепенно се измести към личността на министър-председателя и работата се сведе до един безсмислен въпрос: „Кой предложи...?“ Като че ли в България е трудно да се намери някакъв полуидиот, който да може да предложи всякакъв идиот! За съжаление, този безсмислен въпрос, туширащ дебата за грешките в кадровата политика на партиите от парламентарното мнозинство, бе най-продължително експлоатиран от папагалите журналисти и политолози. Няколкото смислени въпроси по случая, които от екрана на БНТ постави председателят на ДСБ Радан Кънев, не бяха подети нито от едните, нито от другите. Папагалите си остават папагали.
От екраните важните въпроси все по-малко се поставят. Граждански и социални, политически и икономически права се анулират. Оставайки като думи, те практически се нарушават.
Гражданското действие не създава истински заплахи за тиранията на партокрацията. „Особено важен е сблъсъкът с едно от средствата на социалната манипулация – незнанието. Поради този сблъсък гражданският дебат не може да постигне съществен напредък...“ (Духомир Минев, Тошко Кръстев: „Обществата на социалната манипулация“, сп. „Философски алтернативи“, 2013, бр. 5, стр. 18). Дебатира се на основата на архаични възгледи по проблемите на отношенията държавна и частна собственост, дясно и ляво, малко и много държавност, големи и малки неравенства и т. п. Липсва истински обществен дебат за причината на упадъка на демокрацията, морала и социалното знание.
Незнанието обуславя липсата на ефикасни форми на колективно гражданско действие. „Затова колективното действие обикновено използва стари, изпитани, а всъщност архаични и неефективни форми...“ (пак там). Това българската 2013-а година потвърждава с пълна сила. Продължителните протести се оказаха колкото идейно безпомощни, толкова и неефективни. Неефективността на „гражданските протести предлага доста удобства за онези, към които са отправени протестите...“ (пак там, стр. 19). Протестиращите скандират едни и същи думи, изразяващи загубили връзка с действителността понятия. Дипломирани и барикадирани политолози денонощно ги изразяват по електронните медии като папагали. За да поддържат вниманието към тях, журналисти от националните медии услужливо „грешат“ като наричат „искания за промяна на статуквото“ изказвания, в които не става дума за никаква съществена промяна, а само за разместване на службогонците.
Единият от цитираните тук автори, професор Д. Минев, вече години наред изяснява идейния дефицит в тая ситуация. Тъй „като основната бариера пред ефективното колективно действие на гражданите е манипулацията и в частност незнанието, то основната защита би трябвало да се състои в създаването на адекватно знание – двигател на гражданското действие...“ (пак там). Безалтернативността на ситуацията стопява активността и политическата иновативност у гражданите. Безсмислието на повторението на едно и също политическо безхаберие става все по-очевидно. „Все повече хора отказват да участват в играта, наречена с красивото име „демокрация“. Хората не просто се оттеглят от участие в политическия живот, но и губят всякакъв интерес към него...“ (пак там). Стига се до най-лесното: „политиката не ме интересува“. Всичко това е заложено в сегашната ни конституция. Но и малките възможности за участие, които тя предоставя, са обезсилени със закони, приети от предпоследните две обикновени народни събрания.
Ще се примиряваме ли още с такива народни събрания?
Няма коментари:
Публикуване на коментар