Вече цяла година ОК-ът отстоява идеята за необходимостта от преодоляване на изолацията на нашия народ от политическия процес в България. Започналите през февруари протести бяха искра-надежда, че затъналата в дълбок коловоз обществена система ще потегли напред и нагоре. Опорна точка за упражняващите натиска не се намери. Не беше открита башчивията като възел на единството на задната част, предницата и теглителната сила в системата. От дълбок коловоз не се излиза, когато натискът е разнопосочен.
Направлението на действията зависи от инициаторите на дейността. Целенасоченост не им достигна. Не се разбра доколко инициативността е основана на самостоятелност. А в системата на днешната ни държава господарите не всякога са едни, единни, единствени.
Блогърът, граждански журналист, Иво Божков счита, че голямата ни кауза е прозрачността. Но прозрачността не се свежда до откриване на очевидни истини като тази „Кой предложи Пеевски?“. Не и изобщо само в информираността, кой какво казал и къде го казал.
Иво Божков разглежда като реална възможността за прозрачност на харченето на парите. Достатъчна ли ще е тя за яснота по въпроса кой дърпа конците? Много хора са за нови избори, за избиране на хора досега „неучаствали в политиката“. Но как изведнъж хора, които са били вън от политиката, ще се окажат способни да противостоят на срасналите се с управлението властолюбци? Неинтересуващите се от политика не са за такава работа, а тези, които се интересуват, се оказват „част от цялата схема“ (Божков). Възможността за избиране на политически активни и честни ръководители и представители в органите на държавна власт предполага отнемане „монопола за реденето на листи от партийните централи“. Но случайността при съставянето на граждански листи на централните площади или в големите зали не дава възможност за отнемане на монопола от централите. Възможностите на хората се проверяват в работата. Конкуренцията на номинациите за кандидати за избиране в органите на властта трябва да започва от кварталите и махалите, от жилищните блокове и входове. Само преминалите такива многостепенни сита кандидати могат да издържат на конкуренцията на партийните листи. Но за такива номинации е необходима оптимална избирателска самоорганизация. Само с протести работите не се самооправят. Разбира се, организираността не трябва да се свежда до крепене на едно или друго лидерство.
Няма коментари:
Публикуване на коментар