Научно-техническият прогрес не води автоматично до анализ на основанията на властовия механизъм. Партокрацията има монопол на приемането на решения и конструирането на морални цели, а търсещите знания са сведени до информационни работници.
Има признаци за криза на властта като механизъм за регулиране на информационната комплексност. Знанието се използва за пренасочване към едностранчива обществена ангажираност. Избирателите се изключват от процеса на приемането на всякакви решения, освен в гласуване на избори за органи на държавна власт.
От гледна точка на властовата рационалност по места и в центъра е необходимо включване на избирателско знание в този процес, но това не става. Необходимо е изместване на точката на неравновесие във властовото отношение в полза на гражданите. То може да изключи прилагането на „свиреп“ и безрезултатен натиск върху властовите субекти.
Най-важно е ограничаването на манипулацията с масовото неведение, която придобива все по-застрашаващи измерения. Но то не може да е успешно без равнопоставеност на участниците.
Настоящият изборен кодекс у нас таксува избирателите като външни на изборната система. А изборният процес е демократичен, ако е релационно единство. Негова фундаментална основа е отношението личност–общество. Но по логиката на нашата избирателна система безпартийните човешки индивиди не са личности.
Има ли изгледи за промяна?
2013 година е към края си и шансовете тя да донесе промяна се изчерпват.
* * *
В началото на 1913 година бе победата в битката за Одрин. Преди нейния край бе първата ни национална катастрофа. Да се надяваме ли, че ходът на 2013-а все още може да е обратен?
В началото на 2013 година бяха "Живите факли". Половингодишните непрекъснати протести не родиха никаква съществена нова идея. Нищо по-важно не намислиха и късно събудилите се студенти.
Не сме ли за истинско съжаление?
На помощ се притече блок на партии, заявяващи, че са реформаторски. Предложиха шест стъпки. Шест предложения за излизане от кризата. В тях – нито дума по най-важния въпрос! Управляващи или опозиционни, парламентарни или извънпарламентарни, българските политически партии, ръководителите на българските партии като правило заобикалят въпроса за необходимостта на преодоляването на изолацията на българския народ от политическия процес. Това ли не е аргумент, че всичките са „от един дол раци“?
Няма коментари:
Публикуване на коментар