Недоволство и страх от чуваемост

Пространството на несъгласието се свежда до виртуалния свят, улицата и окупираната аудитория. Места за резултатни дискусии няма. Политическите опоненти се задоволяват с наличния сеирджилък. Протестите закърняват поради идейна беднотия. Психическото насилие над избирателите – медийно, управленско, улично – се ожесточава.

Отново забръмчаха с искания за Велико народно събрание. За да не може българският народ да изкаже мнението си по фундаменталните въпроси за направлението на нашето обществено развитие. Надяват се самото наименование „Велико народно събрание“ да го респектира и принуди да замълчи. Предварително обричат България на опашкарство с утехата, че върви по евроатлантически път. За да могат за всичко да се позовават на евроатлантическите партньори и да си я карат по своему. Защото сами не си вярват, че са „политически елит“, за какъвто се представят. Защото знаят, че личностите извън този „елит“ могат да правят по-разумни предложения от тях. Затова се надяват изборите за ВНС да изолират недостатъчно партийно мислещите от действителното обсъждане на идеите за конституционни промени. Защото знаят, че партийците от противоположния лагер им са много по-близки от непартийно мислещите. Защото знаят, че участието на безпартийни в дискусиите поставя под съмнение „елитността“ на партокрацията.

Разумно протестиращите не могат да искат друго освен истинско всенародно обсъждане и референдум за конституционните промени. Но ако имаме „яртък пари“ и биволско търпение, може да се съгласим и на излишното ново ВНС. А дори и в такъв случай много преди него трябва да бъде стъпката: обсъждане на правилата, които трябва да се утвърдят за осигуряване всенародно право за участие с мнения и предложения за конституционни изменения. И изобщо по фундаменталния въпрос на нашето съвремие – как да осъществяваме завета на популярния президент на САЩ: „Всеки да бъде чут!“

Предлагащите свикване на ВНС далеч не са единни по въпроса какво то трябва да промени или да прави изобщо. Диапазонът на становищата е от А до Я. Едни смятат, че то трябва да изработи изцяло нова конституция. Други предлагат то да приеме само решение за самопремахването си като институция. За първия вариант президентът Плевнелиев допуска вероятността то да продължи до 10 години. За безсмислието на втория вече писахме. То е валидно и за първия, както и за всякакви междинни варианти.