Социалното зло се основава на мрежа от свързани корени. Множеството от тези корени се преплитат най-вече с несправедливостта. Насилието вирее, защото обществото търпи неправдата. Мързелът съществува, защото неговите носители несправедливо използват създаваните блага от работещите. Мнозинството е безгласно по обществените проблеми, защото юридическите закони са несправедливи. Убийците и крадците се множат, защото няма справедливо възмездие.
Несправедливостта е фактор за реалността и на останалите злини, а намира най-пълен израз в неравноправието. Законът не е еднакъв или еднакво прилаган за всички. След като разликите по рождение не могат да бъдат премахнати, обществото трябва да изисква от всеки да му служи според възможностите си. За тази цел трябва да му осигурява простор за пълноценно развитие на способностите.
Надхвърлящата личните и семейните потребности собственост е източник на власт. За да няма произтичащо от нея унаследяване на власт, следва всички граждани да имат еднакъв достъп до органите на властта. Справедливостта изисква защита на всеки, който има за свое задължение добрината към другия и наказание на всеки, който не зачита правените добрини. Ако справедливостта е хармонично отношение между личността и обществото (Платон), всеки, който е за справедливост, трябва да не допуска да дава на обществото по-малко отколкото иска да получава от него.
Различията между „десни“ и „леви“ по съдържанието на справедливостта се „стопиха“ и остана различието по въпроса за носителя на справедливостта. „Левите“ парадират с искания за достойно заплащане на труда, социално осигуряване на бедните и нетрудоспособните, достъп на гражданите до здравеопазване и образование, но не и за равен достъп до политическата власт в държавата и средствата за масова информация. Достъп до властта искат за т. нар. държавно-творческа част от населението, като под такава част разбират себе си и колегите си от партийния спектър. Въобразяват си, че народът е достатъчно представен от тях и такъв достъп не му е необходим.
Като отъждествяват справедливостта с равенството, някои десни я считат за несъвместима с прогреса. А и програмата на Партията на европейските социалисти акцентува върху ценностите и идентичността на индивида в обществото, не не и върху политическите права на този индивид.
В крайна сметка, народният суверенитет се заменя с пазарен, а демокрацията – с партийна експертиза. И безграничните свободи на експлоататорските малцинства и партокрацията все повече ограничават правата на мнозинството. Политическият монопол се побратимява с монополистите в другите области на живота.
Партийците знаят, че институционализирана народна опозиционност означава край на увековечаването на партокрацията. Неизчерпаемата съзидателността на народа като опозиция ще означава край на увековечената спекулация за необходимост от партийна артикулация.
Но не само политиците-партийци са заинтересовани от безсловесността на избирателите. От нея са заинтересовани терористите и всички корумпирани. И едните, и другите са заинтересовани от сегашната политическа обезправеност на безпартийните избиратели. Колкото по-малко хора имат политическа грамотност и политически права, за да разкриват и критикуват тяхната същност в разнообразието на нейните проявления, толкова по-добре и за едните и за другите. При узаконеното им безмълвие безпартийните нямат свястно средство, за да се оправят с корумпираните. Като ефикасно средство им остава само подкупът. При липса на възможности сами да противостоят на тероризма като правнополитически пълноценни граждани, безпартийните нямат друго средство за разминаване с терористите, освен премълчаването на белезите за техни проявления.
След като и да имат какво да кажат, безпартийните няма къде да го кажат, те имат възможността да „избират“: или укриватели на тероризма и корупцията, или скрити доносници на властващите! Могат да напишат за едните или другите на интернет страница. Но дали ще прочетат написаното тези, които могат да направят нещо против тях, или доносници на критикуваните? Бог знае!
Няма коментари:
Публикуване на коментар