Още преди първата петилетка на изграждането на социализма огромната маса от членовете на БКП държи на господстващата роля на комунистическата партия. Те искат държавата да провежда линия на икономическа репресивност към по-заможните български граждани. Натискът им „в това отношение нерядко добива формата на демонстративна агресивност. Всяка промяна в действията на управляващите към либерализиране на икономическата политика се посреща много остро от широките средина партийната членска маса...“ (В. Мичев, „По въпроса за установяването на съветския модел на социализма в България“, сп. „Исторически преглед“, 1996, кн. 5, стр. 34). Доколко такова реагиране е мотивирано от политическа убеденост и доколко – от българо-славянска завист може всеки сам да преценява. Но „смекчаването на изкупвателната система за селскостопанската продукция от есента на 1947 г. довежда до истинска криза в партията – срещу това протестира голяма част от селяните – членове на БКП, много от тях престават да посещават събрания и да си плащат членския внос, има дори случаи на декларирано напускане на партията...“ (пак там). Ръководството не остава без отзвук на тези настроения. XVI-и пленум на ЦК на БРП (к) през юни 1948 г. призовава към бдителност срещу „попълзновенията на класовия враг“ и между центъра и местните структури се възпроизвежда взаимното стимулиране. През втората половина на 1948 година на много места партийни активисти проявяват инициативи „за масови репресии“ срещу заможните селяни-„кулаци“ (вж. пак там, стр. 38).
Първата петилетка на строителство на социализма е време на засилващ се натиск за ежегодно и навреме предаване на задължителни държавни доставки от селскостопанските производители. След голямото напрежение по време на подготовката и произвеждането на изборите за местни органи на властта на 15 май 1949 година, връх на напрежение е и събирането на увеличените държавни зърнодоставки през лятото на 1950 година. Увеличаваха се и нарядите за предаване на вълна и мляко от животновъдите.
* * *
В началото на 1951 година Сталин се връща към указанията си от средата на 40-те години – в България да не се изостря ситуацията до крайност. Опитите на В. Червенков за приложение на тези указания не предотвратяват избухването на селски вълнения в НРБ през пролетта на същата година. Преследването на „вражеските“ елементи продължава.
Изселват от големите градове или въдворяват в ТВО „политически опасни лица“. През април за седмица-две са изселени във вътрешността на страната семействата на бегълците зад граница. През втората половина на месеца по обвинение за връзки с Югославия са арестувани висши военни дейци, включително легендарният Славчо Трънски.
Априлски (1951) пленум на ЦК на БКП решава да се прочистят селските партийни организации от „вражески“ елементи и „кариеристи“. До края на годината са изключени над 50 000 души. Така, ако мартенският (1951) пленум се произнася за смекчаване на репресиите, априлският решава за „обновяване“ на качеството им. Съвпадащи по време действия, насочени към успокояване на обстановката и към нанасяне на нови удари по „класовия враг“, са различни страни на единен процес на овладяване на сталинското изкуство за оперативно и тактическо маневриране в политическата практика. Тогава и младежкият актив в учебните заведения е обучаван да разграничава явленията „буржоазен остатък“ и „вражеска проява“.
Като цялостна система репресивната машина продължава функционирането си и през 1952 г. БКП се научава успешно да лавира между критиката на недостатъците и тяхното възпроизвеждане. Демонстрираха ни, че са наследили нейното умение и партиите, които ни управляват след присъединяването ни към Европейския съюз.
Няма коментари:
Публикуване на коментар