Нашата свобода на словото се свежда до свободно говорене в кафенето, кръчмата, на улицата или писане и четене в затънтени дебри на Интернет. До чуваемите от всички медии обикновените избиратели достъп нямат. Дори и ако някой от нас си плати, за да изкаже мнението си по радиото или телевизията, ще го прекъснат, недоизказал изречението си. Ако, все пак, успее да изкаже някаква антипартийна мисъл, на мига ще я захлупят и ще я заключат в тенджера под налягане. Защото не искат мнението на несъгласните да достига до мнозинството.
Щом не са в съгласие с позициите на партокрацията, колкото и да са смислени, за т. нар. „четвърта власт“ мислите ви са вредни. „Кощунствена“ считат идеята за референдумна промяна на конституцията. Терминът е поставен в кавички от Славчо Кънчев. Защото, независимо дали по време на дълги или на скъсени мандати, демокрацията ни е във ваканция. Ако не протестираме с месеци, на 4 години ни се полага 1 ден „демокрация“. А ако правим това и скъсяваме мандатите, може да стигнем и до ден на година. Дори и да включим в тази равносметка по 1 ден за местните, и на 5 години по 1 ден за безсмислените президентски избори, работата по същество не се променя. Защото и на първите, и на вторите, и на третите – все сме си безсловесни безпартийни избиратели.
„Свободата“ на словото без право на чуваемо слово е лицемерие. Такава „свобода“ кара избирателите да избират само измежду Белич, Караман, Мурджо и Шаро. Това да сме пожизнено политически неми не може да се промени, докато правото ни на артикулация остава делегирано на родната партокрация.
Няма коментари:
Публикуване на коментар