Шарлатански упражнения върху решение на пленум от 1963 година

Става дума за шарлатанство, което в течение на четвърт век БСП не се осмели да разкритикува. Това ясно показва и тя, като другите партии, колко струва.

Връх на шарлатанство са спекулациите с решение на пленума на ЦК на БКП през декември 1963 г., посветен на българо-съветската дружба. Късно събудили се „борци“ срещу русофилията се почувстваха историци-откриватели и повече от две десетилетия ни обясняват, че са открили най-големия в историята капан, напънат за да се хване в него България. Цитирайки и преразказвайки протокола от въпросния пленум, такива „борци“ представят гласуваното на него решение като най-голямото предателство във времето на III-та ни балканска държава. Но няма нито един факт, свидетелстващ, че след този пленум суверенитетът на НРБ е станал по-ограничен.

Такова изопачаване на историята си е безспорно престъпление спрямо младото поколение. Всъщност става дума за регулярно проявление на несекваща българска парвенющина. То може по-добре да се разбере в „светлината“ на днешната по-развита форма на това явление. Днес у нас достойните за звание „парвеню“ са и повече, и по-разнообразни.

Пленумът на ЦК на БКП през декември 1963 година решава да продължи сближаването на НРБ със Съветския сьюз, за да станат впоследствие нашите две страни като единен организъм, оросяван от единна кръвоносна система. Казва се, че в перспектива по-нататъшното сближаване трябва да доведе до обединяване на НРБ със Съветския сьюз. Нищо повече от тази идея за бъдещо обединяване на двете държави и идеята-предпоставка за единен техен хомеостазис не са могли да изровят от материалите на този пленум споменатите „откриватели“.

Може ли това решение да е тайно национално предателство, както го представиха в по-миналото десетилетие? В течение на четвърт век след този пленум едва ли би могло да бъдат открити поне 10% българи, които тогава не са ръкопляскали на посочените формулировки на идеите на пленума. Вяло или с ентусиазъм мнозинството българи десетилетия им ръкопляскаха.

* * *

Пленумът на ЦК на БКП за българо-съветската дружба през 1963 г. не допринесе за повишаване на идейно-нравственото ниво на тази дружба. Не бе изминала и година от пленума, когато подуха хладен ветрец в българо-съветските междудържавни отношения. ЦК на БКП не бе очарован от промяната във върховното ръководство на СССР. Т. Живков през следващите години писа тезиси за по-различен от съветския български комсомол, за по-различно от съветсткото образование у нас и т. н.

Промяната стана повод за кратко оглеждане. А причина за увеличаващата се хладина в българо-съветските отношения, въпреки продължаващите словоизлияния и широките икономически връзки, бе настъпилият застой в цялостното развитие на двете страни през 70-те и 80-те години. Нямаше ги вече въодушевяващите космически победи от края на 50-те и 60-те години. Луноходът бе последният по-значим опит за удържане на първенството в овладяването на близкия Космос. Сдобил се за 2-3 петилетки с повече нобелови лауреати, отколкото за цялата си останала история, Съветският съюз започна да изостава в научно-техническото си развитие.

Но изоставането се открои по-късно. През 1963 година, независимо от по-малкия обем на производството си в сравнение със Съединените щати, Съветският съюз отчиташе високи темпове на развитие. А само седмици след пленума за българо-съветската дружба американци убиха президента на САЩ. Естествено, това не можеше да е положителен пример за който и да е свестен жител на планетата. Освен това, в настъпилата 1964 г. Съединените щати започнаха война с ДРВ. В самата година на въпросния пленум стана полетът на първата жена-космонавт, съветската гражданка В. Терешкова. Признавайки дотогавашния бърз напредък на СССР, много видни западни социолози, включително световноизвестният Р. Арон, заговориха за единно индустриално общество. То трябваше да е въплъщение на положителните черти както на западното капиталистическо, така и на източноевропейското „социалистическо“ общество, осигуряващо по-голяма социална сигурност.

Решението на пленума през декември 1963 г. с нищо не противоречи на конституцията на НРБ, утвърдена на общонароден референдум през 1971 година. Според залегналата в тази конституция идеология земното общество се развива към световен съюз на съветските социалистически републики. Така че замисленото от нашите държавни големци „предателство“ през 1963 г. с нищо не е по-коварно от извършеното от българските партийци в десетилетието от 1997 до 2007 година.

Откъснатото от историческия контекст оценяване на събитията води до големи парадокси. Такъв исторически парадокс е фактът, че президентите Клинтън и Обама станаха най-големи защитници на териториалните прекроявания, утвърдени под диктата на Сталин и Тито.