Несправедливост в „свободата“ на словото

Дискурсивната дискриминация в скрита форма е и политическа. Политическата дискриминация лишава от равноправие огромно мнозинство от хора, третирани като неспособни да артикулират интересите си. Така изключването на мнозинството хора от политическия процес се представя за нормално явление. Мнозинството хора са лишени от социалното право да говорят при обсъждането на важни обшествени проблеми в публичното пространство. Лишени от правото да „вижда-и-казват“ по такива проблеми, те се лишават от реалната за човека възможност и да „пред-вижда“ и „предс-казва“ бъдещето на своята общност. Така животът им „се оголва“ от същностни за човека характеристики.

Тази духовна „оголеност“ на човека го отчуждава от собствените му връзки с обществото. Политическите партии преднамерено замъгляват това същностно отчуждение. Самите партийци не искат да знаят за него.

Сократ постига знание за незнанието. То се оказа безкрайно полезно за природознанието. Съответства на природата на неговия безкраен обект, а и предмет на изследване. Има заинтересовани от незнание на другите при социалните избори. Валидно е и за избора на институции, и за избора на политики. В разрива между знание и реалност продължава да вирее цялата ни паразитна партийна система.

Тази партийна политическа система, в процеса на социалния избор има доминираща визия, без тя да има когнитивно и морално превъзходство. При взимането на решения силата на знанието и моралните ценности се заменя със сила на груповия интерес. Коригиращата роля на опозицията в парламента става привидна и демокрацията се фалшифицира. Действителният синтез на разностранни мнения се анулира. Демокрацията като „власт на демоса“ губи своята същност.

Вместо демократични методи се прилага комбинация от измами, незнание и тайни. Дистанцираните от центровете на властта, в най-добрия случай, остават в полуневедение и, дори да протестират, в крайна сметка, стигат до примирение с измами, незнание, престъпления и тайни. Изкуствените социални системи, пренебрегващи съвременната необходимост от значимо личностно противостоене на социалната инерция, стават форми на обществен регрес. За да го спрем, трябва да се самоорганизираме.