Понеже сме силно заразени от чуждопоклонството ще се включим в дискусията за правата и свободата, за тишината и чуваемостта като повече използваме написаното от другите.
Стилян Палихорски: Отдавайки, напълно основателно и съвсем по човешки, почит към паметта на убитите по време на януарските атентати в Париж през 2015 г. и осъждайки атентаторите, лидери на Европейски съюз не пропуснаха демонстративно да се отъждествят с богохулници, безсрамно подиграващи се с религиозните чувства на много стотици милиони мюсюлмани и християни от цялата планета. Вместо да стигат до такава самоидентификация, много по-наложително е европейските партийни лидери да помислят по въпроса за липсата на чуваемост за мненията на мнозинството граждани, вярващи и невярващи.
За да провокирам интереса към темата за свободата и престъпността, за законите и съдилищата, за работата на законодателите и на съдиите, първо ще предложа два кратки откъси, с надежда, че може да се досетите кои са авторите, за кои съдилища се отнася:
За свободата като право и репресия: „С отказа от свободата, дори от възможността за свобода кореспондира предоставянето на свободи там, където те засилват репресията. Заплашителна е степента, до която на населението се разрешава да нарушава мира навсякъде, където все още има мир и тишина, да бъде свадливо и да обезобразява нещата, да фамилиарничи, да нарушава добрите обноски. ... все по-голяма част от населението става огромна публика по неволя – пленена не от някакъв тоталитарен режим, а от свободите на гражданите, чиито средства за забавление и ободряване принуждават Другия да участва в техните звуци, гледки и миризми.”
За законите и престъпленията: „Съдилищата ни са задръстени и нищо чудно, тъй като много хора чакат от тях не просто да раздават правосъдие, а да преразпределят богатство. Мисля, че не това са имали предвид творците на конституцията, когато са създали тази прекрасна съдебна система. Някои от налудничавите съдебни дела, за които четете, са просто нелепи. Като например за онзи крадец, който влязъл с взлом през таванския прозорец, а после отишъл да съди собствениците, че бил паднал и се наранил. Или пък за учениците, които завели дело срещу колежа, защото им било обещано, че обучението ще бъде лесно, а то се оказало трудно. Тези истории са истински, колкото невероятни да ви изглеждат. Но те по-скоро могат само да ви разсмеят. Нас ни задушават сериозните съдебни дела, където се присъждат милиони и дори милиарди. Те притискат приличните компании (и граждани), блокират конкуренцията и струват на данъкоплатците милиарди ..., с които се поддържат съдилищата.”
Оказва се, че данъкоплатците издържат съдилища, които вместо да раздават правосъдие, като преследват престъпниците, само отглеждат престъпността. Оказва се, че законодателите създават закони, които защитават повече интересите на престъпниците, отколкото на добросъвестните граждани.
Eдин кратък откъс от написаното около 1660 година убедително ни обяснява защо в България кражбата процъфтява на всички нива. В глава Х, За наказанията, от книгата на Уилям Пети „Трактат за данъците и таксите” пише: „Използвани наказания освен паричните глоби са: смъртно, осакатяване, затвор, публично опозоряване, силни болки и изтезания. Ние ще настояваме за паричните глоби и другите ще ги разглеждаме само като възможност да бъдат заменени с парични глоби...
Обаче възниква въпросът: с компенсация от колко пъти е необходимо да се наказва, например джебчийската кражба. Мисля, че е добре за отговора на този въпрос да се изясни от някои опитни познавачи на тази дейност, колко често средно се залавят крадците. Ако се открива само един от десет случаи, то компенсация даже в седемкратна сума би давало добра печалба, а десетократната сума за възмездяване би била само просто компенсация. Поради това възмездяване в двайсетократна сума, ще представлява възмездяване в удвоен размер, т.е. два пъти повече от това, което допуска риска, ще бъде правилно установено отношение между санкцията и щетата и правилната мярка за наказание.
И без съмнение възмездяването в удвоен, утроен, четирикратен и седемкратен размер, споменавани в Мойсеевия закон, трябва да се разбира именно по този начин, защото иначе кражбата би могло да стане много изгодна и законна професия.
Следващото, което трябва да се разреши,- това е колко части от многократното възстановяване трябва да се даде на пострадалия. На това аз отговарям, че той никога не трябва да получи повече от една част и даже по-малко, за да го приучат да бъде по внимателен и предпазлив, три части трябва да се дават на този който е открил крадеца, а останалото трябва да отиде за задоволяване на обществени нужди.”
Това е съвет от човек, който е показал изключителни знания и умения в различни области. Уилям Пети е изучавал латински, гръцки, френски, аритметика, геометрия, астрономия. Математиката изучил до нивото в което се намирала тогава тази наука. Енциклопедист, който се занимава с картография и изучава медицина и право. В Амстердам работи като ювелир и изготвя оптически прибори. В 1650 г. получава степен доктор по физика, става професор по анатомия.
В края на същата година става много известен със случая Елен Грин. Пети взема за своите анатомически изследвания трупа на Елен Грин, която е обвинена в убийство на детето си и е обесена. Когато доктор Пети започва изследванията установява, че в тялото все още има живот и успява да я възкреси. Използва случая, за да извърши и опише наблюдения по анатомия, физиология и психология. Доказва невинността на обесената и организира събиране на средства в нейна полза.
Става много известен и е поканен за лекар при главнокомандващия на английската армия в Ирландия. Освен като лекар се проявява и като успешен предприемач. Земята на непокорните католици била конфискувана от Кромуел, за да се продаде и да се покрият разходите по войната, да се раздаде за заплати на войниците. Спешно трябвало да се изготвят карти. Доктор Пети организира картиране и земеразделяне на цяла Ирландия. Започва от нулата, за по-малко от година го завършва. Неговите карти са били основен документ за съдилищата в продължение на 200 години. За разлика от картите при българското земеразделяне, които се подготвяха много години, но в много случаи не помогнаха на собствениците да си открият нивите.
Балю Бозалъшки
Няма коментари:
Публикуване на коментар