Според интерпретацията на Монтескьо, свободата е живот под властта на законите. Най-тежко наказание по време на общинния строй е изгонване от общината. Следователно, "абсолютна свобода" = тежко наказание. Бягството от организираността е устрем към "абсолютна свобода"!
Защо милиони хора не боготворят законите, а предпочитат да ги заобикалят? Липсва им правосъзнание. А спазващите законите не ги боготворят заради многото, които не ги спазват. Те не се самоорганизират, за да изискват спазването им от всички, а са прехвърлили отговорната взискателност само на овластените.
Юридическите закони не са кантовски вътрешен императив и за много властимащи, и за много от подвластните им. Обществото ни няма гражданска устойчивост, защото хората не считат правото за най-надежден, дълговременен, неподложен на промени от посоките на конюнктурни ветрове инструмент-регулатор на отношенията им. Така терорът на дребно мачка правното регулиране. Така е от времето на Червенков и Живков до това на Костов и Борисов, независимо от големите различия в техните възгледи и характери. Така недоформираното ни правосъзнание се превърна в душевни руини. Не може да ни освободи от тях нито нов месия, нито Европредседателство.
У нас на началниците и разпорежданията им се разчита повече, отколкото на закона. Без някой измежду нас да се изяви като харизматичен лидер, не можем да създадем необходимата самоорганизация на избирателите. Но само с лидер, и да я създадем, тя няма да изпълни предназначението си.
* * *
Правосъзнанието се формира или съдържанието му се опорочава от обществения живот. Масмедиите разпространяват много хиляди недоказани обвинения и често не ги опровергават. Децата се питат: защо няма, съответно на обвивенията, наказани? Ако обвиняваният се оказва невинен, невинен ли е клеветникът? Наказанията само за децата ли са от Бога дадени? Ако за ненаправеното вината може да е спорна, то поне клеветникът винаги се самоназовава.
Демокрацията е правово организиран народ. Защо от неоснователно обвиняващите де кого сварват народът не търси отговорност? Взаимните обвинения стават ли за забавления? Деца продължават да си задават такива въпроси.
За да станем организиран народ, трябва да се научим на взискателност и самовзискателност. Докато не се научим, демокрацията ще остава само думи. Не се учим, защото не искаме да ни мислят за лоши. Самовъзпитанието на взискателност е пълно с подводни камъни. Изтъркулват ги и Конституционният съд, и просъницата "гражданско общество". И бързащите към всенародна организация бързо отстъпват обратно в политическия застой. Няма единство на правосъзнание и оргсъзнание. Амалгама волунтаризъм-право и неорганизираност. Трябва да променим себе си.
Няма коментари:
Публикуване на коментар