Преди да избираме представителите си – избират ни ги партии. Първичният избор е партиите да се самоизбират. Продължаваме да легитимираме самозванци. Анализатори ни анкетират и анализират. Самозаблуждават себе си и нас, за да не се потрудим да го правим сами – самозаблудени избиратели, че сами взимат решения. Така инициативността се счита за несистемност и се клейми като свличане в пропастта. Политическата патология в нашата история продължава да се излива в плоски шеги и вендети на дребно. С вицове мамят наивните, за да не спрат да тъпеят.
По студиа и зали много изречения с повтарящо се значение. Младите избиратели масово се разграничават от политическия живот. Как да ги убедим, че трябва да се самоорганизират, когато следват само емоции или отказват да гласуват? Казват, че партийните идеали са изчерпани и приписват това на всеки политически идеал. Много казват, че неодобрявайки и тези, които печелят, и тези, които губят, предпочитат да се забавляват.
* * *
Обезправени в избора смятат за достойно да се надигат на партийците с ръчния си глас. Това остава единствено предимство на призваните да бъдат електорат. Така защитават достойнството си.
По думите на Густав Льобон за изборните тълпи, у електората следва да е видима слаба склонност към разсъдителност. И сега партийните кандидати не искат да разсъждаваме за системата. Разсъждаващите за системата се анатемосват като несистемни.
Така сред изборната тълпа и не достига, и не се признава критичния дух. Партийците не искат да се занимаваме с обществената същност. Същностната критика може да разкрие тяхното политическо безличие, да осветли еднообразието на многобройните им платформи. В изборната тълпа се търси не мисъл, а лековерие.
Ако искаме да направим нещо, трябва да намерим мислещите.
Стоян Съботинов
Няма коментари:
Публикуване на коментар