Считат епистемокрацията за общество на осъзнатото невежество. Подкрепям становището, че човек не може да управлява авторитетно, приемайки и признавайки собствената си погрешимост. Талеб е прав, считайки, че за хората е необходимост да бъдат заслепявани от знанието. Според него, сме създадени „да следваме себе си, защото предимствата в това да си част от група надминават предимствата да си сам. За нас е по-изгодно да се движим заедно в грешната посока, отколкото сами в правилната. Тези, които са последвали самоуверения идиот вместо интровертния мъдрец, са ни предали част от гените си. Това е очевидно, ако погледнем патологията на обществото ни – психопатите винаги успяват да привлекат последователи.
От време на време срещате представители на човешкия вид, които притежават такова интелектуално превъзходство, че могат да променят мнението си без усилия“ (Насим Н. Талеб, „Черният лебед“, изд. „ИнфоДАР“, 2011, стр. 287). Взаимно преминаващите една в друга противоположности необходимост и случайност за тях губят определеността си.
* * *
Колкото и да е високонравствен човек, във вихъра на партийно-политическата изборна система той е принуден да действа като партиен глашатай. В най-добрия случай той остава „приятен“ партиен парвеню. Може да се задоволява да ни въздейства само с възпитателни мерки. Може да се задоволява с политическо морализаторство, формирайки квазидействено отношение към обществото. Партийното морализаторство е идеологически капан, нивелиращ социалните бури до душевен бунт.
За човека не може да се съди само по това, което сам за себе си говори, но не може и по казваното за него от партийните му противници. За тях той е интересен предимно като бройка от „шайка престъпници“. Партийците забравят, че трябва да обръщат нравствените изисквания предимно и главно към самите себе си. Моралът изисква да търсим вината преди всичко у самите себе си. Готовността да осъждаш другите е отстъпление от морала. Партийците смятат, че това не е валидно за тях.
Д. Стойков
Няма коментари:
Публикуване на коментар