Липсата на интерес към историята ражда чуждопоклонничество. Не само защото незнанието на собствената история води до национален нихилизъм. Безразличните към историческото не познават историята и на другите народи. Незнанието на общата история е не по-малко пагубно от незнанието на отечествената. То ни лишава от разбиране на многовариантността на историческия процес. Така се хвърляме след отделни примери на напреднали в някои отношения държави и се поставяме в положение на вечно догонващи. Губим историческата си перспектива и отхвърляме вътрешната логика на своето развитие. Самоизключвайки се от контекста на времето, забравяме или не осмисляме казаното от Васил Левски, че и времето е в нас. Левски доказваше това с работата си за организиране на поробените. Създавайки необходимата за времето организация, приемаш историческата съдба за своя. Когато сливаш съдбата си с историческото време, личната ти среща с историята се включва в необходимостта на историческата съдба. Тогава личностната ти действеност е истинска и си субект на обществените отношения.
Реалността на избора остава: по-нататъшно хленчене, че истинският ни спасител не се появява и оставаме в безвремие, или самоорганизация, самовзискателност и взискателност към избираните, действеност и постоянство в изискванията!
Няма коментари:
Публикуване на коментар