В обществените организации на диктатурата на комунистическите партии до втръсване говореха за научен анализ на обществено-политическата работа, докато най-сетне забравиха откъде бяха тръгнали и закъде бяха се запътили. Това не означава, че анализът е излишен. Но в обществено-организационната работа не по-малко от анализа е необходим синтезът. Анализът трябва да е подчинен на синтеза. Ако си съзнателно приобщил се към дадена организация човек, трябва мислено да откриваш мястото и ролята на собствените си действия, свързани с нейната дейност, в системата на нейното движение „напред“ или „назад“, настъпателно към целта или задълбочаващо се в утвърждаването на средствата. Ако си член на Организацията на избирателите само за моментите на нейното настъпление, по-добре за нея е да не бъдеш неин член. Защото тази организация се създава не за „близката изборна победа“, а за дълготрайната ни свобода като действени и постоянни избиратели. Тази наша свобода е възможна само ако постоянно повишаваме собствената си организационна, политическа и правна култура. Това не означава, че всички трябва да станем политолози, тектолози и юристи. Означава, че при всяка възможност трябва да задълбочаваме минимума на знанията си за съответната област, минимум, който позволява – по терминологията на Сократ – да знаем, че нищо не знаем. Тогава по-малко и по-рядко ще грешим.
Няма коментари:
Публикуване на коментар