Без морал политиката няма имунитет срещу никакви антидемократични болести. Деградацията на нравствеността разчиства пътя на партийно-политическите манипулации. Разграждането на моралните връзки блокира смислената избирателска реактивност. Тогава избирателят сам стимулира партийците да бъдат в авангарда на нравствената дискредитация на търпящото ги общество. В такава обстановка партийните политици намислят облагодетелстващи тях и партиите им закони. Ако, заедно с това, съумеят да поддържат и еуфория у публиката, от тях едва ли има по-щастливи! Защото еуфорията е силно оръжие за унижаване на политическия противник. Непризнаването за добро на нищо направено от него става норма на партийното поведение. Унищожителното за противника говорене се приема за най-ценен талант от направляващите кадровата работа на партиите. Лицемерието изтласква съвестта.
Користта се прикрива зад „безгранична пристрастеност“ към партийното дело. Демонстрира се свръхизобилие на „преданост“, за да се провокира завистта у другите. Злорадството по повод на драматични последици за другите се обезпечава с гръмогласие и медийно пригласяне. Безправието на мнозинството се компенсира с умножена гласност за антуража на овластените. Несъгласните с представляващите „гласа на народа“ са държани далеч от чуваеми студиа. Партийната нетърпимост към „дисонансните“ гласове им слага постоянно анулиращ печат на „входните визи“ за там. Политическото и морално дискредитиране на такива гласове става с канонади от съгласувани медийни залпове.
* * *
Когато безпартийните пускат в урните чисти бюлетини, политолози поставят под съмнение душевната им стабилност. Така и задължителното гласуване ще се превърне в гавра с безпартийни същества. Ако и при очертаващото се ново положение, безпартийните не се сетят да ударят по един кръст върху цялата партийна бюлетина, те ще са си заслужили тази гавра. Защото когато безпартийните не гласуват, ги обвиняват в гражданска безотговорност. Гласуват ли за противникова партия – в безкултурие. Гласуват ли с протестен вот – в глупост.
Партийците им желаят самочувствие само колкото да ходят до урните. Обвиняват „непрегърналите“ партийната им платформа, че са виновни за настоящия ни хал. Задължителното гласуване е средство за поставяне на безпартийните в морална безизходица. Публичните им реакции ще се обезсилват по-лесно като превърнат гласуването в самозадължение. Самозадължавайки се да гласува и при липса на възможност за избор, българският избирател сам връзва синджира от своята страна на хомота и си самоналага цензура. Фактът, констатиран и от социологически агенции, че сред подкрепящите задължителното гласуване преобладават негласуващи, показва сдушаване на партийците и безразличните, за да поставят на колене пред урните съзнателните и активни български избиратели, да им отнемат моралното право да изразяват мнение по политически въпроси. Тогава безотговорните, изравнявайки се по „заслуги“ с политически активния безпартиен, ще ревнат, че той няма право да говори. след като не говорят и те, нямащите какво да кажат. Защото, въпреки всичко, и те знаят, че словото е косвена възможност за човешко влияние и на лишените от политическа власт.
Няма коментари:
Публикуване на коментар