Мнозинството граждани са изключени от идейно съучастие във функционирането на същественото съдържание на атлантическата политическа система. „Легитимираните представители на системата я канонизират като незаменяема.
Гражданите имат право на обединяване и защита на своите интереси. Но ако в името на тези интереси си поставят за цел политическа промяна по мирен път, послушният на партокрацията и прилагащ гласуваните от нея закони български съд не регистрира сдружението им. Българските граждани не могат да си поставят цели за усъвършенстване на обществените отношения, защото и да опитват да се сдружават за постигането им, Конституцията политически ги обезправява, медиите гласовете им заглушават, а и правораздавателни и правоприлагащи органи срещу тях се обединяват. С това омбудсманите се примиряват. Противовесите на слепената правнополитическа система се онищостяват.
Политическата състезателност е сведена до групово-партийна. Човекът-личност вече не се признава за политическо същество. Защото Платон и Аристотел вече били остарели! Главната цел на групите-партии е да формират конюнктурни партийно-политически предпочитания, защото по природа, такива липсвали у хората.
Днешният човек от мнозинството граждани не се признава за пълноценен. Човек, който не се признава за правоспособен да отстоява мнение за една или друга страна на обществено-политическата необходимост, не е равноправен.“ Политическите конкуренти разчитат на подкрепата му заради икономически ползи. Разчитат, че икономически заинтересованите от изпълнението на предизборните им програми по-лесно приемат и техните политически замисли. Но не разчитат на привлекателност чрез справедливост. Доказани предимства на идеи за справедливост у нас не гарантират политическа подкрепа. Необходим е признат за авторитет ръководител на организацията. У нас външните черти и доказаната пробивност на ръководителя имат особено важна роля. Моралните предимства винаги се поставят под съмнение. А манифестиращите преданост често спират да я потвърждават, ако се наложи задачи да изпълняват. Така създаването на непартийна политическа организация заради едната справедливост е задача с много неизвестни. Желанието на някои хора за изява не е достатъчен ресурс. Ще трябват способности за общуване, завоювано доверие, готовност за продължителна конкуренция с противници.
Гражданите имат право на обединяване и защита на своите интереси. Но ако в името на тези интереси си поставят за цел политическа промяна по мирен път, послушният на партокрацията и прилагащ гласуваните от нея закони български съд не регистрира сдружението им. Българските граждани не могат да си поставят цели за усъвършенстване на обществените отношения, защото и да опитват да се сдружават за постигането им, Конституцията политически ги обезправява, медиите гласовете им заглушават, а и правораздавателни и правоприлагащи органи срещу тях се обединяват. С това омбудсманите се примиряват. Противовесите на слепената правнополитическа система се онищостяват.
Политическата състезателност е сведена до групово-партийна. Човекът-личност вече не се признава за политическо същество. Защото Платон и Аристотел вече били остарели! Главната цел на групите-партии е да формират конюнктурни партийно-политически предпочитания, защото по природа, такива липсвали у хората.
Днешният човек от мнозинството граждани не се признава за пълноценен. Човек, който не се признава за правоспособен да отстоява мнение за една или друга страна на обществено-политическата необходимост, не е равноправен.“ Политическите конкуренти разчитат на подкрепата му заради икономически ползи. Разчитат, че икономически заинтересованите от изпълнението на предизборните им програми по-лесно приемат и техните политически замисли. Но не разчитат на привлекателност чрез справедливост. Доказани предимства на идеи за справедливост у нас не гарантират политическа подкрепа. Необходим е признат за авторитет ръководител на организацията. У нас външните черти и доказаната пробивност на ръководителя имат особено важна роля. Моралните предимства винаги се поставят под съмнение. А манифестиращите преданост често спират да я потвърждават, ако се наложи задачи да изпълняват. Така създаването на непартийна политическа организация заради едната справедливост е задача с много неизвестни. Желанието на някои хора за изява не е достатъчен ресурс. Ще трябват способности за общуване, завоювано доверие, готовност за продължителна конкуренция с противници.
* * *
Противниците на безпартийността може да намират начини за предизвикване на безпокойство у привържениците ѝ, за заплахи за сигурността на близките им. Може да предизвикват чувства на мъка и немощ, на съмнения за преследване. Може да им предсказват неуспех, физическа агресия, лични конфликти. Може да им демонстрират несъвместимост и невъзможност за общуване с други хора, да настройват против тях свои привърженици. Така намиращият се сред подстрекатели лесно може да почувства липса на приятели. Тогава много от начините за отстояване позиции стават несигурни. Трябва да се отчитат и заплахите за социалната сигурност.
Мисля, че хората се интересуват не само от политическата демокрация. В морално-политическото съзнание има колебания. Трябва повече да се опираме на необратимостта на развитието на научно-техническото познание. Само с тезата, че политиката е концентриран израз на икономиката може да стигнем до едностранчивост. Колкото и концентриран израз да е политическата идеология, сама не може да изрази цялото богатство на съдържанието на съвременната икономика и на средствата за нейното управление. Преди 55 години президентът Джон Кенеди казва: „ Ние се нуждаем не от идеологически етикети и клишета, а от по-фундаментални дискусии по по-общи, тънки и технически въпроси, разрешаването на които е необходимо за успешното развитие на огромния икономически механизъм...“ („Ню Йорк Таймс“, 12 юни 1962, с. 20). Президентът Кенеди не е разглеждал тези въпроси като частни. Той не ги нарича идеологически, считайки ги по-фундаментални, по-общи и по-тънки от идеологическите оправдания на партийните деяния. Вероятно, той поставя на преден план въпросите, които днес се включват в глобалната проблематика.
Въпросът за отношението към науката и техниката е неделим от проблематиката за универсалната връзка. Трябва по-задълбочено да си изясняваме светогледните проблеми. Тогава още по-убедително ще доказваме вредата от съвременните политически партии.
Григор Вълчанов
Няма коментари:
Публикуване на коментар