През изтеклата година се зарадвахме, че премиерът Борисов за първи път състави кабинет, в който няма министър, казвал, че е бесен. Защото в природната среда понякога се проявява такава болест, но никаква популация или част от нея не може да продължи нормалното си функциониране при появата на такъв екземпляр. Защото бог сам се е „разпоредил“, болен от нея индивид да не живее нито месеци, нито седмици, да не говорим за години. Липсата на такава болест е критерий не само за оптималност, а изобщо за жизненост на природните популации. Тогава какво да говорим за обществото?
Критерият за оптималния вариант на общественото развитие следва да субординира и критерия „взаимно проникване на обществото и природната среда“. Отношението на човека към природната среда „е непосредствено негово отношение към човека, а неговото отношение към човека е непосредствено негово отношение към природата, негово собствено природно предназначение. По такъв начин, в това отношение се проявява в сетивна форма, под формата на нагледен факт това, доколко е станала за човека природа човешката същност, или доколко природата е станала човешка същност на човека. На основата на това отношение може, следователно, да се съди за равнището на общата култура на човека“ (Маркс).
Да приписваш на собствената си същност признаци на най-ужасната болест, разрушителна за всяка общност - природна или човешка, не може да означава нищо друго, освен човеконенавист или липса на култура. Истинската народна културна традиция в отношението към болестта бяс намира израз само в едно изречение: „Да се не види, ни чуе!“. Защото, ако много болести са разрушителни за човешката телесност, тази болест е преди всичко стопроцентово разрушител на човешката душевност, на нравствеността. Оправданието, че това може да са само думи, е признак само на слабоволие или на слабоумие. Засилената употреба на такива думи през последните десетилетия върви заедно със засилването на човешката агресивност, особено детската. Оправданието, че така е и във водещи страни на НАТО, също не струва пукната пара. Всички виждаме по телевизията ужасяващи картини и в училища на Съединените щати.
Ако ни управляват хора, които сами се изразяват, че побесняват, не сме достойни и за маймунско съжаление. Но като нямам вече думи за подходяща артикулация на трудно изразимата ситуация, сам ще кажа: за съжаление и премиерът Борисов през изтеклата седмица не намери други думи освен „вбесява ме“, за да изрази справедливото си възмущение от тези, които не казват какво да се прави, а само какво не трябва да се прави.
Не остава друго, освен и ние да си повторим въпроса: „Кой на кого акъл да даде?!“
Критерият за оптималния вариант на общественото развитие следва да субординира и критерия „взаимно проникване на обществото и природната среда“. Отношението на човека към природната среда „е непосредствено негово отношение към човека, а неговото отношение към човека е непосредствено негово отношение към природата, негово собствено природно предназначение. По такъв начин, в това отношение се проявява в сетивна форма, под формата на нагледен факт това, доколко е станала за човека природа човешката същност, или доколко природата е станала човешка същност на човека. На основата на това отношение може, следователно, да се съди за равнището на общата култура на човека“ (Маркс).
Да приписваш на собствената си същност признаци на най-ужасната болест, разрушителна за всяка общност - природна или човешка, не може да означава нищо друго, освен човеконенавист или липса на култура. Истинската народна културна традиция в отношението към болестта бяс намира израз само в едно изречение: „Да се не види, ни чуе!“. Защото, ако много болести са разрушителни за човешката телесност, тази болест е преди всичко стопроцентово разрушител на човешката душевност, на нравствеността. Оправданието, че това може да са само думи, е признак само на слабоволие или на слабоумие. Засилената употреба на такива думи през последните десетилетия върви заедно със засилването на човешката агресивност, особено детската. Оправданието, че така е и във водещи страни на НАТО, също не струва пукната пара. Всички виждаме по телевизията ужасяващи картини и в училища на Съединените щати.
Ако ни управляват хора, които сами се изразяват, че побесняват, не сме достойни и за маймунско съжаление. Но като нямам вече думи за подходяща артикулация на трудно изразимата ситуация, сам ще кажа: за съжаление и премиерът Борисов през изтеклата седмица не намери други думи освен „вбесява ме“, за да изрази справедливото си възмущение от тези, които не казват какво да се прави, а само какво не трябва да се прави.
Не остава друго, освен и ние да си повторим въпроса: „Кой на кого акъл да даде?!“
П. Папийски
Няма коментари:
Публикуване на коментар