Много хора се интересуват от правните норми не толкова за да ги спазват, колкото да ги заобикалят. Непрекъснатата диференциация на човешките способности засилва необходимостта от съблюдаване на логиката на икономическия живот. Тази необходимост изисква от обществото своевременно да се разделя с илюзиите си.
Това, че ние недостатъчно търсехме рационалното, доведе до нашето изоставане. Стигнахме неведнъж до крушение на системата ни. Нищо не излезе за мнозинството от изкуствено създаваната българска акционерна собственост. Не се преодоля отчуждението на много хора от труда. Новопоявилите се малко български мениджъри се оказаха извън обществен контрол. Да не говорим за съдбата на българските кооперации. Това са резултатите от нашето отношение към българската ни държава.
Акционерната, както и кооперативната собственост, е свързана с риск. Същото важи и за политическата самоорганизация на избирателите. А нашата способност за риск през последния половин век е обхваната от перманентна атрофия.
Човешките способности се реализират в процеса на взаимодействието с другите. Необходима е и политическа амбициозност. Амбицията да се реализираш, без да накърняваш човешкото си достойнство, в България е убивана с какви ли не средства в продължение на много десетилетия.
Интересът към реализация на индивидуалните способности е личен интерес, но той е личният интерес с най-голямо обществено значение. За да се съобразяваме с тези неща като политически активни избиратели, трябва и да се познаваме по-добре.
П. Папийски
Няма коментари:
Публикуване на коментар