Партийци твърдят, че само чрез властта може да служат на хората. Но въпросът за превземането и запазването на властта почти изцяло овладява тяхното внимание. Парламентарната игра се подчинява на същата цел.
Преди истински да се отдадат на народополезната политика, партийците се плъзгат по тази наклонена плоскост. На това трябва да противостоят безпартийните граждани. Като политическо същество по определение, всеки човек трябва да е и политик. Но и направилите политиката своя професия не трябва да стават изключително хора на политиката. За да не става това, предизборната кампания трябва да се осъществява не от кандидатите за избиране в органите на властта, а от избирателите. Без избирателския контрол професионалните политици започват да вярват в собствената си изключителност. Започват да се стремят към подчинение на другите. Някои стигат до самозабрава, развличайки се с игра във властта.
Демокрацията изисква всички да бъдат подготвени за сътрудничество в дейността на обществените органи. Избирателите сами трябва да откриват имащите призвание да ги представляват. Затова трябва да следят и контролират работата на представителните органи. Тогава няма да е необходимо избираните да говорят толкова много за себе си. Тогава и медиите няма да са прекалено заети с формиране или деформиране на избирателски мнения. Ще се цени опитът и ще намалее целенасоченото пустословие. Органите на властта ще станат по-малко показни и по-работещи.
Недялко Димов
Няма коментари:
Публикуване на коментар