Много хора искат присъствие в света. Искат го не вместо безделие. Искат го по вътрешна потребност от самореализация. Тази потребност преодолява ограничеността на много възгледи. Тя кара хората да не се примиряват със съществуващите злодеяния.
Въвличането на пасивните в обществените вълнения умножава илюзиите. Пазарлъците на готовите да подкупват младото поколение и да го отклоняват от истинското му призвание не престават. Младите се отклоняват от общуване, обещаващо да бъде политически плодотворно. Има страх, че изпитанията им в самостоятелни действия може да водят до тяхно политическо закаляване. Искат да ги вкарат в блатото на конформизма.
Много хора са удовлетворени от участието на младите в политически протест. Правейки се на безразлични към политическите им възгледи, те се надяват младите да не търсят нови начини на политическа реализация. А трябва младежките сърца да бият самостоятелно. Изисква се много труд за прокарване на път напред. Напредъкът в самоорганизирането изисква изминаване на много етапи. А трябва да помним и предупреждението на президента Желев, че утъпканите пътища са ялови.
Досегашните политически протести имаха за цел завземане на дръжавни институции. Чудото на институтите на властта няма да дойде. Те са всесилни само ако искаме от тях угнетение. Те са способни да отстояват правата на хората, ако хората изискват това от тях. Институциите може да служат на човека, но не могат да заменят човека. Необходимо ни е самообразование и самовъзпитание.
Стоян Съботинов
Няма коментари:
Публикуване на коментар