Чрез разкриващия се като битие-институция човек-власт организираните хора разчитат сами да се поемат като интегрирани в група от институционална съвкупност. А днешното посредничество на човека-власт води до политическо безмълвие на мнозинството. Политическите права на мнозинството остават принизени до нивото на уличното скандиране. Взаимодействието на законодателите и избирателите почти изчезва.
Взаимодействията на българския парламент са вътрешни и външни. Досегашните му изчезващи взаимодействия с представляваните са предизвиквали политически кризи. Такава криза доведе до оставката на правителството на Жан Виденов. Това правителство и подкрепящото го парламентарно мнозинство не умееха успешно да взаимодействат с представляваните от тях. Неумелото представляване и управление се дължеше на ниското качествено ниво на правителството. Това поставя под съмнение и качеството на излъчилото членовете на правителството тогавашно парламентарно мнозинство. В тогавашното мнозинство имаше мъдри и честни хора. Но депутатите в него изпълняваха указанията на ръководството на БСП, в което надделяха неопитни и недостатъчно нравствени хора.
Подобни първоизточници имаше и политическата криза през 2013-2014 г.г. Тогава меракът за власт у БСП надделя над разума. Поеха управлението на България, без да имат достатъчна подкрепа в парламента.
Важно е и качеството, и количеството. На новоизбрания български парламент засега знаем партийно-количествените признаци. За качеството на някои от парламентарните групи може да предполагаме по преизбраните муцуни.
Знаем, че проф. Минчо Христов подлагаше на опустошителна критика законодателната инициативност и слабата самовзискателност на народните представители от 44-тото Народно събрание. За да не се стига до необходимост от такава критика на депутатската инициативност и дейност и на 45-ото Народно събрание, трябва да следим и критикуваме парламентарната дейност още от самото ѝ начало.
Няма коментари:
Публикуване на коментар