В предаването си по телевизия „Евроком“ на 10 април проф. Минчо Христов показа как две десетки избиратели отговарят на въпроса на журналистка: „За какво гласуваме?“. Около 75% от попитаните не знаеха за избирането на какъв орган на властта в нашата държава гласувахме през този ден. Професорът не коментира отговорите на многократно зададения въпрос. А интересно би било и какъв процент от питани избиратели биха могли да отговорят на въпроса: „По какво се отличава партията, за която гласувахте, от останалите партии, предлагащи кандидати за народни представители?“ При очакване на отговор за политически съществено основание на избора, едва ли процентът на знаещите защо гласуват за дадената партия би бил по-висок. Но отговорите на единствения въпрос са достатъчно показателни за нивото на политическата грамотност на българските избиратели.
Проф. Минчо Христов може да се надява, че нивото на политическата ни грамотност може да се повиши, ако се научим да гласуваме за непартийни кандидати. На 4-и април 2021 г. Движението на непартийните кандидати (ДНК) е получило около 17 хиляди гласа. Далече е още от 1%, въпреки че в листите му имаше добри кандидати. Надеждите за преминаване на бариерата ми се струват илюзорни, докато няма Движение на непартийните избиратели. А най-жалкото е, че и всички, които гласуваме, не знаем защо избираме парламент, който, въпреки че по конституция сме парламентарна република, не може да предложи произвеждане на референдум, за да може нашият народ да изрази мнението си за държавното устройство и формата на управление в своята държава.
При сегашното тълкуване на Конституцията ни народният представител измества избирателите си от възможното им участие в работата на институциите и от друга тяхна роля в обществено-политическия процес. А той трябва да отстоява тяхното присъствие на политическата сцена. Така ще способства за повишаване на политическата ни култура. Но когато се оказва, че представляващите ни в Народното събрание не отстояват неговите и техните собствени депутатски права, тогава изчезва и последната ни надежда за политическо равноправие у нас.
В една избирателска самоорганизация избирателите и представляващите ги депутати ще могат взаимно да повишават политическата си култура. Защото и народните представители са избиратели.
Няма коментари:
Публикуване на коментар