Политическите партии правят избор вместо нас. Те ни обричат на политическо бездействие. Призовават ни към решителност в подкрепата си за техния избор. Искат от нас вътрешно усилие, утвърждаващо раболепието ни. Разчитат на безволие на душите ни.
Избираме ги за борци с корупцията, а стават нейни сътрапезници. На протестите през 2020 година много от тях участваха под лозунги против нея. Би възникнало стълпотворение, ако трябваше да издигнат всички позитивните си лозунги. Обединява ги загнилият партиен парламентаризъм. Разновидностите на лъжата за партийната демокрация са много. Маскират я в приказки за национално единство. Успяват заради нашето, на нейните противници, безгласие.
Въпросът „Какво да правим?“ отдавна е на дневен ред. Отговорът „Да мислим, като гласуваме!“ не е достатъчен. Защото партийците редовно ни избират това, за което може да гласуваме. Трябва да се обединяваме на основата на избор измежду кандидатури, издигнати от самите нас. Но не сме достатъчно силни, за да го направим сега. Претенция за незабавен успех е неуместна. Засега трябва да се ръководим от идеята за най-малкото зло. Подкрепа за „Движението на непартийните кандидати“; отказ от подкрепа на политически партии и от заблудата, че такива партии може да излязат от рутинното си състояние. Необходими са търпеливост и постоянно обновление на средствата за разпространение на инициативата за създаване на самоорганизация на избирателите. Трябва ни висока форма на мъжество за разобличаване на паритйността, пречеща ни да мислим.
Св. Томов
Няма коментари:
Публикуване на коментар