Криза на партийната политическа система

Фактическото състезание между партиите по обещания, а не чрез действия за разрешаване на стоящите пред обществото проблеми, изостря кризата на съвременната „демокрация“. Утвърждава се реална невъзможност за активно отношение на избирателите към политическия процес. В сгъстяващите се предизборни кампании партийните декларации и обещания засенчват деловитостта и опита, достойнството и честността на номинираните кандидати.

По-голяма избирателска активност може да се забележи при появата на нов партийно-политически субект, оглавяван от пореден „месия“, но многократните безрезултатни парламентарни избори в началото на 20-те години водят до намаляване на желанието на гражданите на България да избират. Политическото отчуждение не може да се преодолява, докато избирателят е само гласоподавател. Политическа воля се изисква само от партийците, а на обикновените граждани се предоставя роля, на която не се признава истинска политическа воля.

За приемане на един най-актуален законопроект се налага многократно произвеждане на парламентарни избори. Десетилетия след откриването на разрешими проблеми, те продължават да чакат политическа воля за разрешаването им. Колосална е цената на времето, губено за решаване на задачи, своевременно изпълними при липса на партийно протакане. Пагубна за цели народи е такава цена, когато с оглед на партийни цели се разрешават международни конфликти. Партийната политическа система е в непреодолима криза и съвременната политическа система ще се възпроизвежда от едно кризисно състояние в друго кризисно състояние, докато е партийно-политическа система. Разрешаването на глобалните проблеми ни изправя не толкова пред алтернативата диктатура или „демокрация“, колкото пред алтернатива „политическа безотговорност или масова политическа самоорганизация“.