Все по-важен става въпросът за участниците в съставянето на новата програма. Новият проект не може да се създаде само от програмисти, проектанти или партийци. В неговото създаване трябва да участват всички хора на труда. Защото той касае преди всичко разделението на труда. Затова никой не бива да бъде лишаван от право на участие в създаването му. В единната система „производство, разпределение, размяна и потребление“ все повече нараства ролята и на разпределението, и на потреблението.
Единението на удовлетворяването на потребностите и развитието на способностите предполага все по-голямо съвпадение на индивидуалните и обществените усилия за реализацията си. Използването на натрупваните от обществото знания изисква реализация на способностите на все повече хора. Ст. Тулмин счита, че объркванията по въпроса за началото на модерността крият основополагащ консенсус – общоприети разбирания за рационалността. Рационализмът разкри ново ниво на голямата сложност на света. Но и три века след това не може да твърдим, че го постигаме. Съобразяването с него изисква не само хармонизация на духовното развитие и икономическото развитие като взаимодействие с природната ни среда. То означава и висока степен на политическа самоорганизация на обществото. Това предполага недопустимост на изключването на обикновените граждани от политическия процес. А претенциите на партийните ръководства за монопол над артикулирането на интересите и потребностите на обикновените граждани води тъкмо до такова изключване. Правото на гражданите на политически избор се свежда до избор от избраните от други. Фактическото им отстраняване от процеса на номинирането на кандидатите за избиране в органите на държавната власт е основа на политическото им неравноправие. В България то се допълва от липса на право на участие в референдуми за промени в държавното устройство и формата на управление.
Няма коментари:
Публикуване на коментар