Индивидуалността и политическата конкурентност взаимно се предпоставят. Изпълнителските способности не са достатъчни за това. Хората изпадат в състояния, изключващи критичните идеи. Безпокойството от безкритичността изчезва. Връзката между политическата култура и човека се къса. Няма единство на политическо ниво и ценностна ориентация на гражданите. Стига се до масов отказ от стремеж към постигането на общопризнати ценности.
Политиката е отношение към обществената необходимост, а обществената необходимост изисква успешно осъществяване на човешката дейност. Обществено полезната дейност е сближаващото човека с обществото. Най-ценната способност на хората, да оценяват универсално и уникално, е свързана с идеалите им.
Осъществените през изтичащата година изменения в Конституцията на Република България са далеч недостатъчни за повишаване нивото на политическа субектност на българските граждани. Остава си алинея (2) на чл. 12, която е конституционна основа на неравноправието ни. В България право на извършване на политическа дейност имат само партийците. Безпартийните български граждани не ги зачитат за политически същества и не ги питат нито за промените във формата на държавно устройство и на държавно управление, нито за номинациите на кандидати за избиране в оргнаите на представителството, които да ги представляват в тези органи. Следователно истинската демократизация на българската държава остава задача за следващите години. Приятно посрещане на първата от тях.
Няма коментари:
Публикуване на коментар