Авторът на книгата „„Не“ на партийната държава“ и тази година отправи призив към „мислещите хора в България“ (Владимир Брезоев, „Няма за кога да се отлага!“, 27.IV.2015 г.). Без да съм сигурен, че съм от мислещите по смисъла на призива, искам да възразя на някои мисли в него, без да игнорирам факта, че той заслужава голямо внимание. Авторът сам признава, че винаги и за всеки може да „се намерят личностни недостатъци“.
Не е въпросът да ги търсим самоцелно. Въпросът е за това, че те могат да способстват за провал на една патриотична инициатива, която вече има значителен брой привърженици. Предполагайки, че Владимир Брезоев има основополагаща роля в нея, смятам, че той е длъжен да проявява внимание към критиката на нейните недостатъци.
Не е убедителен призивът обществото ни да се води от културни и професионално подготвени хора. Всички, които го водиха през последния половин век, се считаха за такива! Кой е критерият за съвременна култура? От книгата и от новия призив на В. Брезоев този критерий не се прояснява. А ако под професионално подготвени хора, които да ръководят българското общество, се разбират хора с политологически дипломи – горко на България!
* * *
Прекрасно ще е да имаме „съвършена организация на държавата“, та „да защитаваме индивидуалните си права“. Но съобразявайки се със скицирания от самия Брезоев образ на днешното българско общество, в краткосрочен план не може да не преценим това като утопия. Сам Брезоев признава, че след напипването на „истински политически проблеми“ през 2013 г. партиите отново ни подвели. Тогава каква е гаранцията, че при признавана наша „дезорганизация и неориентираност“, сега няма да го направят? Няма да помогнат „премахването на изкуствената 4% изборна „бариера“, и отзоваване на народни представители“, нито, ако се касае за парламентарни избори, заимстването „от фаворизираната германска изборна практика и от други чуждестранни образци“. Наивно е и вярването в голяма формираща роля на т.н. „лидери на общественото мнение“ (ЛОМ). Днес все още главен лидер на общественото мнение е телевизията. А водещите телевизионни предавания канят в студиата предимно „ЛОМ“-ове, които се харесват на техните началници и работодатели.
Номинирането с НИК трябва да се дообмисли. Ако под „разработени научнообосновани... критерии за номиниране и система за класиране на кандидатите, които могат да се ползват от всички желаещи“ се разбират предложените в безспорно интересната книга на В. Брезоев, то нека желаещите да имат предвид, че те не са достатъчно научно обосновани, нито достатъчно демократични. Въпреки че „разумът не бива да се замъглява“, те могат да служат за замъгляването му. Почти изцяло са в дух „а ла Живков“. Ако те се прилагат, едва ли и „ЛОМ“-овете биха могли да помогнат за разсейване на мъглата.
А интересно е защо сред споменатите „заслужено популярни личности“, подходящи за „лидери на общественото мнение“, го няма името на Нешка Робева. Нали тя, може би първа в националния ефир, предложи „да опитаме без партии“. Дали господин Брезоев още не е отмилил партиите? Или го смущава фактът, че Робева има немалко критици?
Григор Вълчанов
Няма коментари:
Публикуване на коментар