На 14.X.1947 г. има разширен пленум на ЦК на БРП(к). По доклад на В. Червенков за вътрешната и международна обстановка в светлината на учредителното съвещание на Коминформбюро в Полша пленумът възприема курс на форсирано изграждане на социализма. Той препоръчва решително настъпление срещу икономическите позиции на буржоазията.
В духа на тази нова политическа стратегия се приема конституция на Народната република, изграждаща социализъм. Национализират се промишлеността и банките. С новата си програма Отечественият фронт се преустройва в Единна обществено-политическа организация.
В доклада си на XVI пленум на ЦК на БРП(к) през юли 1948 година Г. Димитров посочва, че поради липса на задълбочен анализ на извършения на 9 сепетември 1944 г. революционен прелом, партията е допуснала сериозни политически грешки, „подценявала е неизбежността от изострянето на класовата борба при прехода от капитализма към социализма, вследствие на което е било забавено разгромяването на контрареволюционната опозиция...“ (Йордан Зарчев, „40 години от Петия конгрес на БКП“, сп. „Ново време“, 1988, кн. 12. стр. 47). Г. Димитров прави тези изводи под влияние на Сталин. Тази партийно-политическа стратегия се отразява в работата на Петия конгрес на БКП.
В течение на десетки години след конгреса се поддържа схващането, че на конгреса Г. Димитров излага основите на учението за народната демокрация като форма на диктатурата на пролетариата. Днес може да се дискутира доколко Г. Димитров излага собствени възгледи по тези проблеми и доколко това са възгледи на Й. В. Сталин.
Въпросът, доколко Петият конгрес е разрешил сериозни теоретически проблеми, още в 1988 година поставя проф. Йордан Зарчев. Наред с други, той поставя и въпроса „откога в България започна налагането на административно-бюрократичния модел на Съветския съюз“ (пак там, стр. 44). Едва ли това е по-късно от началото на съдебното преследване срещу Н. Петков.
Няма коментари:
Публикуване на коментар