Мнозина изразяваха убеденост, че над безгръбначието, подлизурството и нископоклоничеството на българските политици-партийци пред актуално най-голямата световна сила успешно не може да се изяви никаква черта на човешката душевност, дори и българската завист. Но се оказва, че не само партиите могат да се коалират, а и чертите на партийната безсъвестност може да се интегрират. Интеграционно функциониране на такива черти може да елиминира от голямата сцена и неизкоренимото партийно раболепие.
У нас завист и злонамереност никога не са липсвали. Но в съчетание с глупостта, те успяха да учудят света. Още по-смайващо е, че учудиха и поколенията българи, които от основното училище знаят: даже всичко в света му да е изпепелено, Синап продължава да отстоява честта.
Да опитаме да забравим резултата от опита на нашето правителство през изтичащ дванадесети кобен час да обърне хода на процесите в Съвета за сигурност на ООН! Голямата беда не е, че сме "загубили" това, което не сме имали. Тя е отказът да извличаме поука от провал при хитруване дори в световните институции.
Налага се пак да припомняме за българските народни приказки, многократно ярко обясняващи ни, че глупостта е безкрайна, и шеговитото доразвитие на тази максима от Айнщайн с изказването му, че тя е безпорната безкрайност. Опасността от съюзяването ѝ със завистта, злобата и злонамереността ни дебне винаги и навсякъде, особено в условията на партийна политическа система. Особено у нас, където се опитват да доказват истинността на думите на Айнщайн и в обществения живот.
Опитвайки се да ни докажат, че са преодолели комплекса си за малоценност, българските партийци, при промените на изборните правила, следват примера не на великите сили, а на почти колкото България малката Белгия. Не се знае дали демонстрират скромност или открита завист и илюзия, че ако тресящата се от терористични заплахи Белгия се окаже неудобна за сигурността на евроатлантическата столица, като "най-сигурна" може да се предпочете София. Нали в София "творят и създават сигурност" хиляди мераклии за "велики" народни представители. Комунисти до 1990 година кадруваха под девиза: "не сме рекли, не сме те направили какъвто поискаме!". Сегашните партийци сами се правят каквито искат, като щом видят "жълт картон" – от единия до другия край на спектъра се сдушават.
Да не се връщаме към 2014 година!
Да не се връщаме към 2014 година!
Сега с белгийски аргументи и с партийно единодушие (изключая някои въздържатели от Реформаторски блок) ни налагат задължително гласуване. При това им "благодеяние" намират силна опора в съюза на глупостта, завистта, злобата и злонамереността, при слаба съпротива от ДПС. Няма у други по-здрав съюз на тези черти, отколкото у неходещите да гласуват привърженици на задължителното гласуване! Те са несменяем катраник на самозванския партиен "елит".
Не е завидна ролята и на шоумените. От приятелски чувства, за политизираните естети от Шоуто на Слави да припомним отново думи на класика на българската естетика (и още тук, и тук).
Няма коментари:
Публикуване на коментар