„Дясно-ляво“ или „ляво-дясно“ надценява разделеността за сметка на взаимозависимостта. По това политическото „дясно-ляво“ се различава от природното „дясно-ляво“. Говори се за саморефлексия и самокритика на модерността, а се забравя, пренебрегва, отхвърля самокритиката на човека. Приютихме се под крилото на НАТО без самокритика за 99-процентовата си подкрепа за диктатурата на Комунистическата партия. Разбира се, младото поколение не е виновно за нашето безгръбначие, но ние го поставихме в положение на безтегловност. За какво да се хване, като градихме еднопартийността, рушихме я, хвърлхиме се в лапите на многопартийността. Сега как да повярва на непартийността? Знам, че едни ще казват „не съм подкрепял едното“, други – „не съм подкрепял другото“. Не си „подкрепял“, но заради твоята пасивност тотално властваше едното и сега вилнее другото.
Разностранна публичност – никакви алтернативи, прозиращи в нея! Проблемите на самопромяната не интересуват нито масмедиите, нито що-годе масовите партии. На хоризонта преобладават контрапромени. Самопроизведена „безвъпросност“!
П. Тодоров
Разностранна публичност – никакви алтернативи, прозиращи в нея! Проблемите на самопромяната не интересуват нито масмедиите, нито що-годе масовите партии. На хоризонта преобладават контрапромени. Самопроизведена „безвъпросност“!
П. Тодоров
Няма коментари:
Публикуване на коментар