Прилика между XIX, XX и XXI векове е, че една важна тяхна прилика се превръща във все по-голяма разлика. Зависимостта на отделния човек от процеса на индивидуализацията все повече се превръща в зависимост на обществото от нивото на индивидуализацията. Тотализиращата се юридизация на трудовите отношения натоварва много институции с все повече задължения. Но нашите институции се стараят да ограничават задълженията си до нивото на изискванията на XIX век. А ние, индивидите, колкото сме на ниво да взимаме неизбежните решения в работата си, толкова умеем и да отстояваме правата си.
Да се оплакваш от институциите не е равносилно на: да изискваш от институциите. Нашата взискателност към институциите остава на нивото си от 80-те години на XX век. Но тези, които тогава крадяха от държавата, сега имат възможност да крадат, освен от европейските пари, само от нас, от простолюдието. И нашата чувствителност към кражбите стана по-различна. Гласността за тях стана публична ценност, а ние я възприемаме само като безпомощност. Разлики има. Само чуваемостта за нашите мнения е приблизително същата. Публичната чуваемост за тях по-скоро се влошава.
Йордан Киров
Няма коментари:
Публикуване на коментар