Реформите в българския обществен живот се определят предимно от конюнктурата. Въпросите, поставени от Д. Стойков, П. Тодоров и др., са свързани и с отлагани, и с недомислени реформи. При гласуването на сегашната ни конституция имаше и хора, прозрели истини в труда и страданията си, но преобладаваха привилегированите. За последните са валидни думи на Джон Кенет Гълбрайт: „Липсата на разум е непреодолима пречка. Такива са и гордостта, справедливото възмущения и нараненото достойнство.“ Може да се каже, че всички тези непреодолими пречки вкупом взаимно се стимулираха в VII-то Велико народно събрание. В умопомрачението „на куп“ взе връх плагиатството. Така беше приет чл. 1 от Конституцията, неспиращото до днес нарушаване на който нито един от тези „велики“ депутати не се е сетил поне да разкритикува. Така са приели и чл. 12, ал. (2), обричаща нас, безпартийните, само на безмълвие или на нечленоразделно блеене. Така ни даряват с често сменящи се правителства, за да не успяваме да им се „нарадваме“ и постоянно да искаме да се връщат на сцената: ту като редовни, ту като служебни.
Така служителите често трябва да сменят уменията си и, за да не грешат, изключват от приложимия си потенциал качеството самоактивност. Докато служебните министри се ориентират в състоянието на работите, мандатът им изтича. Но докато изтече, нищо не им пречи да предприемат едни или други интересни за тях размествания или смени на служители.
Служебните правителства у нас допринасят прекъсванията на функционирането на управлението почти да се удвояват. Вместо всички тези дандании, една относително самостоятелна електорална власт би могла да обезпечава почти ненарушавана приемственост в управлението. Чрез нея избирателите може да самоопределят – самоструктурират и саморегулират – ролята си в изборния процес и да са необходими и достатъчни противовеси на управляващите.
* * *
Време е за самостоятелно самоизграждане на политиката като система на човешките взаимоотношения с обществено-историческата необходимост. За да се изгради политиката като истински човечна система, ние, хората, трябва да се съобразяваме с нейната фундаментална и универсална роля в социално-всеобхватното развитие на единството на необходимостта и свободата. Улрих Бек основателно пише за отварянето, разширяването, преосмислянето и прекомпозирането на политическия „хоризонт на простата модернизация“ като за доближаване „до изнамирането на политическото.“ Безспорна е неговата мисъл за „изнамирането на политическото като фундаментално универсално условие на човешкото съществуване.“
При липса на такова разбиране овластените чиновници у нас следят посоката на вятъра и предпочитат послушанието или „нищоправенето“. Институциите са зависими от партиите и коалициите им. Споровете сред тях, в които „трябва да е великото единство“, достигат само до ниво да ни разделят.
Размиват се и малкото провъзгласени гаранции за справедливост. Разпадането на социалните класи е съпроводено с прекрояване на социалните неравенства. Според У. Бек, „с рефлексивната модернизация общественото устройство преминава в безформеното и в непонятното. Във и чрез модернизацията на индустриалната модерност зад фасадата на социалните редове и компетентностите се разстила джунглата...“ (Откриване на истинската политика, стр. 81). Джунглата се разстила не само поради неукротимо модерно индустриално ускоряване, а и заради политическо изоставане. За дейността в сферата на властта и управлението често не се избират хора, способни да решават. Много от избираните не могат и да убеждават: чрез разясняване; с личен пример; чрез въвличане на гражданите в дискусии за приеманите решения и тяхната приложимост. За да прилагат в единство и убедително начините на убеждаване, ръководителите сами трябва да са ръководени от урока на Цицерон, според който природата е дарила хората с чувство за доблест и желание за защита на общото благо, побеждаващи прелестта на наслаждението. Тези „побеждаващи прелестта на наслаждението“ чувство и желание не се доказват в множество партийни „мероприятия“.
Преди 1990 година партийци налагаха на ръководни длъжности техни парвенюта по правилото: „каквито и магарии да правиш, щом искаме, ще те издигаме“. Негласно правило на сегашните партийци е: „Каквито и предложения за промени в държавното устройство да подкрепяш, български народе, ние, чрез Конституционния съд, щом като искаме, ще ги отхвърлим.“
Няма коментари:
Публикуване на коментар