Ако така продължаваме, докъде може да стигнем? Тръгнахме от оспорвано обединение и световна субординация около останалата единствена суперсила. Една общност от държави се отдаде на специализация по износ на „партийна демокрация“. Дариха ни с критерии за еднозначна ценностна ескалация. С „безгранична гласност и прозрачност“ загубихме представата си за ставащото край нас. Политическата ни система е затънала в калта на XX век и не може да помръдне напред.
Много заговориха за заедност и разделението се засилва. Шири се грижа за плурализма и се утвърждава каста на говорещите. Несигурността става все по-голяма. Вместо стабилност, партийно интерпретирана, взаимозависимостта ражда несигурност. Единство се постига, доколкото се открива „общия ни враг“. Без „враг“ заедността се крепи на размяната.
Където има трима, двама се сплотяват срещу третия. Много анализират глобалния икономически синтез и поощряват пещерния анархизъм и антиглобализъм. Двуличието продължава да процъфтява. Преобладаващо сбогуването с реда ни „разхубавява“. Хаосът от десетилетия ни забавлява. С „надежди за единство“ кръвопролития се оправдават. Като не мога друго да предложа, споделям загубата на илюзиите си.
Константин Стоянов
Много заговориха за заедност и разделението се засилва. Шири се грижа за плурализма и се утвърждава каста на говорещите. Несигурността става все по-голяма. Вместо стабилност, партийно интерпретирана, взаимозависимостта ражда несигурност. Единство се постига, доколкото се открива „общия ни враг“. Без „враг“ заедността се крепи на размяната.
Където има трима, двама се сплотяват срещу третия. Много анализират глобалния икономически синтез и поощряват пещерния анархизъм и антиглобализъм. Двуличието продължава да процъфтява. Преобладаващо сбогуването с реда ни „разхубавява“. Хаосът от десетилетия ни забавлява. С „надежди за единство“ кръвопролития се оправдават. Като не мога друго да предложа, споделям загубата на илюзиите си.
Константин Стоянов
Няма коментари:
Публикуване на коментар