понеделник, 6 май 2013 г.

Проектоустав на Българската Избирателска Самоорганизация (БИСО)


Българската избирателска самоорганизация (БИСО) е политическа самоорганизация на български граждани, обединени на доброволни начала за обществена дейност, способстваща за обезпечаване на условия за свободно развитие.
БИСО се стреми към гражданско съгласие и консолидация на българското общество. Самоорганизацията действа в съответствие с Конституцията на Република България. Със законни средства тя работи за постигане на програмните си цели.
БИСО функционира и се развива, ръководейки се от принципа на синергетическата демокрация.


I. ПРОГРАМНИ ЦЕЛИ И ЗАДАЧИ НА БЪЛГАРСКАТА ИЗБИРАТЕЛСКА САМООРГАНИЗАЦИЯ

1. Главна цел на самоорганизацията: осъществяване и отстояване на фактическото участие на избирателите в организацията на държавната власт и управление и в контрола върху тяхната дейност.
2. Цели и задачи-средства за постигане на главната цел.
а) Участие на членовете на самоорганизацията със собствени проекти и предложения за решаване на политическите проблеми на различни равнища, според желанието, старанието, знанието и умението на всеки, при спазването на принципа за движение на проектите отдолу нагоре.
б) Отстояване на възможността всеки политически инициативен гражданин да дава проектолиста и предложения за провеждането на избори за всички власти и на всички равнища в държавата.
в) Отстояване на искането изборите за държавни органи да не се осъществяват с партийни листи; всички избори да се произвеждат по мажоритарната система.
г) Участие на членовете на самоорганизацията в процеса на номинирането на кандидатите за избиране в органите на държавната власт.
3. Самоорганизацията ще се стреми към постигането на изброените цели и изпълнение на свързаните с тях задачи при строго спазване на принципа на доброволността и само по пътя на убеждаването.


II. ЧЛЕНОВЕ НА БЪЛГАРСКАТА ИЗБИРАТЕЛСКА САМООРГАНИЗАЦИЯ

1. Член на БИСО може да бъде всеки пълнолетен български гражданин, работещ за изпълнението на програмата и спазващ Устава на самоорганизацията, принадлежащ към една нейна атомарна цялостност.
2. Членът на БИСО има право:
а) да предлага в дневния ред на организационната работа и да обсъжда всеки въпрос, свързан с функционирането и развитието на българското общество и неговите подсистеми от различни равнища и на вътрешноорганизационния живот; да участва в изработването и приемането на решения от самоорганизацията и всички нейни подсистеми, към които принадлежи;
б) да избира и да бъде избиран в ръководните органи на самоорганизацията; да се информира за тяхната работа;
в) да критикува всеки ръководен орган и всеки член на БИСО;
г) да се обръща със заявления и предложения във всяка инстанция на самоорганизацията и да получава отговор от нея; да участва в работата на всеки орган, който обсъжда негово предложение или въпрос за неговата дейност или поведение.
3. Членът на БИСО не може да членува в други организации, регистрирани по Закона за политическите партии.
4. Членът на БИСО е длъжен да отстоява програмата и решенията на самоорганизацията сред хората; да изпълнява организационните решения; да плаща членски внос; да съблюдава нормите на обществения морал.
5. Приемането на член на БИСО става индивидуално по молба на встъпващия. Решението за приемане се взима от открито събрание на настоятелството. Най-малко месец преди подаването на молба, кандидатът за член трябва да направи заявление за желанието си, което да се огласи пред събрание на настоятелството.
В населените места, където не са създадени настоятелства, гражданите могат да се самоорганизират в такива и подавайки колективна молба до общинския или районния комитет на БИСО, като при негово положително решение, да придобиват права на членове. Такова решение задължително се утвърждава от общинската или районна конференция на самоорганизацията. В общини или райони, в които няма общински или районни комитети на самоорганизацията, самоорганизиралите се отправят молбата си до областния комитет, а ако в областта не съществува такъв – до централния комитет на БИСО.
6. Членството в БИСО се прекратява от настоятелството:
а) Вследствие на изключване на даден член от самоорганизацията за действия и поведение, несъвместими с устава.
б) По заявление от члена на самоорганизацията за доброволно излизане от нея.
7. За нарушение на организационната дисциплина и нормите на обществения морал на членовете на БИСО се правят:
а) бележка;
б) предупреждение.


III. ИЗТОЧНИЦИ НА ФИНАНСИРАНЕ НА БЪЛГАРСКАТА ИЗБИРАТЕЛСКА САМООРГАНИЗАЦИЯ

1. Членски внос.
2. Дарения и завещания.
3. Доходи от стопанска дейност.
4. Субсидии от държавния бюджет.


IV. СТРУКТУРА НА БЪЛГАРСКАТА ИЗБИРАТЕЛСКА САМООРГАНИЗАЦИЯ

1. Основни изисквания:
а) В БИСО се обезпечава самоуправление и изпълнение на волята на мнозинството.
б) Обезпечава се свободно изразяване на мненията, съпоставяне на различни възгледи, откровена критика и самокритика.
в) Всички подсистеми на БИСО, начиная от групите, участват в изработването на политиката на самоорганизацията. Те са самостоятелни във вътрешния си живот и дейност.
г) Групите, настоятелствата, районните или общинските организации на БИСО се структурират с оглед на възможното им съответствие на избирателните райони и секции.
д) Ръководни органи в самоорганизацията са: общо събрание, конференция, конгрес. Ръководните органи избират изпълнителни органи – комитети и контролни органи – комисии. Изпълнителните органи са подотчетни на образувалите ги организации.
е) При изработването на решения, организациите и органите на БИСО са задължени да отчитат всички гледни точки. Приетото с мнозинство решение е задължително за всички. Малцинството има право да отстоява своите позиции на организационни събрания, конференции, на заседания на изпълнителните и контролните органи; да излиза със съдоклади, да фиксира особено мнение в протоколите, да изисква повторно разглеждане на спорните въпроси в своята организация или висшестоящите органи.
ж) В БИСО не се допуска създаване на фракции със своя вътрешна дисциплина.
2. Атомарни настоятелства на самоорганизацията.
а) Настоятелства на БИСО се създават при наличието на не по-малко от трима членове с решение на тяхно събрание и се регистрират в съответния общински или районен комитет на самоорганизацията.
б) Настоятелството може да създава в своя състав групи на БИСО.
в) В зависимост от конкретните задачи и условия на своята дейност, атомарните настоятелства самостоятелно определят своята структура, направления и методи на събрания, които трябва да се организират не по-рядко от един път на тримесечие.
г) За водене на текущата работа, събранието на настоятелството избира комитет. Работата на комитета се ръководи от председател и секретар. Групите избират групорг.
3. Общински, районни и областни организации на БИСО.
а) Общинската (районна, областна) конференция избира за една година общински (районен, областен) комитет и контролна комисия.
б) Общинските (райнонни, областни) комитети координират дейността на настоятелствата и на общинските (районни, областни) организации. Общинските (районни, областни) комитети предлагат за разглеждане от обществеността и органите на властта конкретни социално-икономически, културни и други проблеми, съдействат за тяхното разрешаване.
4. Върховни и централни органи на БИСО.
а) Върховен орган на БИСО е конгресът. Редовни конгреси се свикват от централния комитет на самоорганизацията на всеки две години. Решението на централния комитет за свикване на конгреса, дневния ред и нормите на представителство се обявяват не по-късно от два месеца до конгреса. Извънреден конгрес на БИСО се свиква от централния комитет по собствена инициатива или по искане на организации, обединяващи не по-малко от една четвърт от общия брой на членовете на БИСО.
б) Конгресът:
– изслушва отчетите на централния комитет и централната контролна комисия (ЦКК), на другите органи и лица, избирани от конгреса, дава оценка и приема решения за тяхната работа.
– приема и изменя програмата и устава на самоорганизацията.
– избира централен комитет и ЦКК.
в) В периода между конгресите централния комитет на БИСО може да свиква и национални конференции, чиито решения стават задължителни за него.
г) В периода между конгресите централният комитет на БИСО:
– организира осъществяването на решенията на конгресите и националните конференции на самоорганизацията;
– следи за прилагането на конкретен подход в осъществяването на кадровата политика на самоорганизацията, изработена от конгреса;
– взаимодейства с другите обществено-политически организации.
д) Централната контролна комисия на БИСО в своята дейност се ръководи от устава на самоорганизацията.
е) Централният комитет и ЦКК на БИСО провеждат не по-малко от едно заседание на три месеца.


V. СИМВОЛ НА БИСО.

Ручеи в син цвят, извиращи от оазис със зеленика, които се сливат в поток, течащ по посока на слънце в жълт цвят.


VI. ПРЕКРАТЯВАНЕ НА БЪЛГАРСКАТА ИЗБИРАТЕЛСКА САМООРГАНИЗАЦИЯ.

1. Прекратяването на дейността на самоорганизацията ще бъде необходимо след постигането на посочените в увода към този устав цели.
2. Решение за саморазпускане на БИСО може да вземе само нейният конгрес.



Пояснения към проектоустава:
1. Предвижда се атомарните единици на организацията да се наричат настоятелства, защото това наименование най-точно сътответства на техните задачи: да настояват избирателите да участват в номинирането на кандидати и в изборите на депутати в органите на държавната власт.
2. Предвижда се настоятелствата да се обединяват, според желанието на членовете им, в общински или районни организации, защото е възможно няколко малки общини да са включени в един избирателен район за народен представител, а големи общини да са разделени на много такива избирателни райони.
3. Предлага се изпълнителните органи на образувалите ги организации да се наричат комитети, защото това съответства на традицията, идваща от дейността на Левски, Волов и Бенковски.

Няма коментари:

Публикуване на коментар