Някои поставят въпроса, че те ще струват повече пари. Но едва ли това е главното. За това пише известна журналистка от най-разпространявания безплатен вестник.
Парите отивали там, където катаклизми, родени в болни глави, са невъзможни, а хората столетия участват в управлението. Днес участват електронно, с писма и пред урните – четири пъти в годината по около 30 въпроса. Ако трябвало да се лишат от някои свои символи – референдуми, часовници, крави – швейцарците никога не били съгласни това да стане с референдумите, защото без тях нямало да имат нито часовници, нито крави. „Много важно е обаче да направим разлика – в страната никога не се провеждат плебисцити. Плебисцитът е допитване, инициирано от властта, за да ѝ даде легитимност, докато референдумът дава сила на гражданите, защото именно те определят темите му. Най-голямото постижение на пряката демокрация, което швейцарците възприемат като част от националната идентичност, е именно т. нар. гражданска инициатива. Накратко казано, според това право при събрани 100 хил. подписа за 18 месеца поставеният въпрос задължително отива на национален референдум. През последните десетилетия поисканите от гражданите референдуми се увеличават, макар броят на одобрените идеи да е пренебрежимо малък.“ (Галина Спасова, „Не Швейцария прави референдуми, а референдумите правят Швейцария“, в-к „Животът днес“, Година I, София, 15-21 май, 2012, стр. 3). Защо тогава швейцарците упорито гласуват и гласуват? Отговорът – преценката на печалбата от вложението „референдум“. Над 150-годишното приложение на механизмите на пряката демокрация доказвало печалбата на обществото от обръщането на погледа му към пренебрегвани или нежелани от политиците проблеми и тенденции, истински важните от които рано или късно така получават решение. Помага и вниманието на хората към обстойната аргументация на позициите, чрез отлично регулирано медийно отразяване преди гласуване. Швейцарците отдавна усвоили историческия урок за благоденствието си само като част от общото и се оказва все по-малко странно отхвърлянето на по-ниски данъци и по-дълги отпуски от тяхна страна на референдуми.
Промените в швейцарската конституция стават със задължително народно одобрение. При искане на 50 хиляди избиратели за референдум по новоприет закон до сто дни от приемането му, този закон не влиза в сила. Така контролът на гражданите над дейността на органите на властта има необходимата действеност. Като действителен суверен, гражданите на Швейцария не може да бъдат поставени пред свършени факти. А избраните законодатели не забравяли, че решенията им са предпоследни и се стараели да не приемат недомислени и против обществения интерес закони. „Дисциплиниращата роля на този контрол се демонстрира от факта, че за век и половина само 7% от законите са били оспорвани с референдум“ (пак там). Тази практика налага необходимостта на активно взаимодействие между гражданите и властта. Без такова взаимодействие е трудно осъществимо и формулирането на действително важните за обществото въпроси за поставяне на референдум.
В крайна сметка, за Швейцария правенето на референдуми излизало много по-евтино и нямало неприкосновени за гражданското мнение теми. Колкото по-информирани за държавните проблеми са гражданите, толкова по-способни са те да избират и по-добри участници в дейността на органите на властта. А това става все по-важно. В нашия век без такава способност лесно заприличваме на киборги. Не само няма да можем да отговорим на изискванията за усъвършенстване на обществените структури, но и все повече губим доказани в миналото ценности.
Референдумите не могат да заместят номиниращата роля на гражданите при избора на представителните органи. Двата процеса може взаимно да се допълват. Но за тази цел референдумите следва да се организират не за да се решава това, което трябва да решават органите на властта и управлението в съответствие със становищата на специалистите. На референдуми трябва да се разрешават проблеми, отнасящи се до правата на хората, до правата и задълженията на органите на държавната власт, до външната политика, политиката на сигурността, обществения ред и т. п.
Няма коментари:
Публикуване на коментар