Държавата ни е политическа организация на разширеното възпроизводство на неравенството. Става такава и така се утвърждава, дори и ако управляващите партии искат да противодействат на това. Тази природа на държавата ни е заложена в тълкуванията на Конституцията.
Протестиращи искат нова конституция или бързи промени в сегашната, без широкообвхватно обсъждане на предложенията за предоговаряне на социалния договор. Но трябва да се предвидят сигурни механизми за предотвратяване на приватизирането на държавата от политици-партийци. Говори се за прозрачност и отчетност, но от действащите партийни политици отчет не е искан. Има закон за достъп до информация, но не се изисква да се прилага. Едва ли 1% от българите знаят интернет страниците на партиите. На свой ред, партиите и толкова не се интересуват от мнението на избирателите за държавното ни развитие. Повтарят шаблоните – констатации за недоволство от корупцията, престъпността и бедността и си прехвърлят вината за тях една на друга. Така привикваме с възпроизвеждането на тези злини.
* * *
Солидарността между „представляваните“ още съществува, но и ерозията ѝ не спира. Поддържа я дарителството, а междуличностното доверие лъкатуши. Безкористната социална чувствителност е подложена на изпитания. Стимулират се и представите, че публичните блага не са за всички. Преобладава визията, че държавата е пленник на партокрацията.
Политолози предпочитат да говорят за умора от демокрацията. Не разбирам как може да те умори несъществуващото. Не искат да признават, че демокрацията ни не е истинска. А политическата система не стимулира активността. Признава се, че при възможност днес „информация за обществото се произвежда, анализира, архивира, систематизира от всеки по всяко време...“ Но не се говори за неравноправието в чуваемото изразяване на мнение за обществото. Невниманието към необходимостта от равноправие е достатъчно основание за изразяваното съмнение в смисъла и значимостта на обществените науки. Сегашното им състояние е фактор за деградация, свързана и с тенденцията към завишаване на оценките на знанията на учащите се. Следващите обществени науки може да протестират, но предложенията им за усъвършенстване на обществената организация са оскъдни и често недомислени.
К. Добрев
Няма коментари:
Публикуване на коментар