Безспорно е, че смяната на политическата система е наложителна. Но ако започнем да я сменяме както през 1990 г. на кръглата маса, ще постигнем същите резултати като досегашните. Оттогава досега все протестираме и искаме някои хора да правят нещо. Те правят по нещо и по политическата си същност то все се оказва едно и също. Те все ни предлагат да избираме от техните предложения. Ние избираме някои от тях и в същността на политическата система нищо не се променя.
За да се промени политическата система, трябва да сменим собствената си роля в нея. От протестиращи трябва да се превърнем в предлагащи. Но не е необходимо да бързаме с предлагането и приемането на изцяло нова конституция. Видяхме докъде доведе бързането с приемането и приложението на конституцията от 1991 г. Наистина, много от нас не се задоволяват, както се изрази г-жа Меглена Кунева, с нищо по-малко от конституция. Но е важно да бъдем търпеливи. Нека всеки, който желае, да си разработва свой проект за българска конституция, а с приемането ѝ да не бързаме. Нека на определен интернет сайт всеки да представи своя проект, след това всенародно избрана комисия да синтезира ценното от всички проекти и, след всенародно обсъждане и утвърждаването на окончателния проект от комисията и от Народното събрание, новата конституция да бъде гласувана на референдум.
За да се осъществи такава работа, трябва първо да защитим правото си на народ-суверен, което Конституционния съд ни отказва. С това трябва да се започне. Извоюването на отмяна на решението на Конституционния съд, забраняващо ни да си променяме конституцията, е първата и най-належаща задача. Промяната на чл. 12 от Конституцията на Република България, забраняващ на безпартийните граждани „да си поставят политически цели и да извършват политическа дейност“ е втората особено належаща политическа задача. След преодоляването на това политическо неравноправие на българския народ има смисъл да се говори за по-нататъшно усъвършенстване на политическата ни система.
Няма коментари:
Публикуване на коментар